„С постъпката си той е застрашил съществуването на цялата еврейска общност — казал равинът. — Какво има да питаш, касапино?“
„Ако равинът се съгласи — започнал Макс, — ще бъде ли възможно да пренебрегнем законите на кашер само за една нощ?“
„Евреите никога няма да пренебрегнат законите за чистата храна само заради някакъв си погром — отвърнал равинът. — Сега трябва да ги спазваме по-строго отвсякога. Бог е позволил да се случи този погром, защото евреите са се отклонили от законите си.“
„Рави, само за една нощ“ — помолил се Макс.
„Тези казашки коне — казал равинът и погледнал към двата жребеца, които изпълвали задната част на касапницата. — Кой ще повярва, че тези хубави животни са на евреите? Щом казаците открият конете, до крак ще ни избият.“
„Ти си ни свидетел, рави — казал Макс. — Животните няма да умрат в мъки, няма да има жестокост от наша страна.“
„Не ви разбирам“ — казал равинът.
В този миг краката на коня, който се намирал до равина, се огънали и той клекнал, изцвилил едва чуто и издъхнал. Макс и Мотеле били прерязали югуларната артерия на двата коня сръчно и безболезнено.
„Отдръпни се, рави“ — тихо казал Макс.
Равинът се отдръпнал и другият кон се строполил на земята и също издъхнал.
„Защо сте сторили това на бедните същества?“ — попитал равинът, тъй като бил голям учен, пък и никога не бил виждал да се убиват толкова големи животни.
„За да не могат казаците да ги намерят — отвърнал Макс. — Ако рави разреши да пренебрегнем нашите закони само за една нощ, тогава ще нахраним всички бедняци от еврейския квартал с конско месо.“
„Това е невъзможно! Конското месо е треф, нечисто. Левита го забранява.“
„Рави, само за една нощ — примолил се и Мотеле. — И за най-бедните ще стигне.“
„Нито за една нощ, нито дори за една секунда. Човек не пренебрегва законите за храната на евреите само защото някакъв си касапин от Кироницка се е побъркал. Казвате, че съм прекалено строг, но не аз, а Тората е строга.“
„Още един въпрос, рави“ — плахо се обадил Макс.
„Питай! — отвърнал му равинът. — Сега сигурно ще искаш позволение да изядем казаците.“
„Да, пак до казаците се отнася, рави — казал Макс. — Утре, когато евреите погребват своите мъртъвци в еврейското гробище, може ли да заровим там и казаците?“
„Искаш да заровиш този боклук до светците на нашия народ? — възмутил се равинът Аврам Шор. — Нима искаш да оскверниш костите на нашите деди? Изключено!“
„Тогава какво да правим с казаците, рави?“ — попитал Мотеле.
„Въобще не ме интересува какво ще правите с казаците“ — отвърнал равинът.
„Защото нали рави сам каза, че заради тези два трупа всички ни ще избият.“
„Добре, касапино, разбирам какво искаш да ми кажеш. Нека Мачулат да сглоби един ковчег и да ги тури тези двамата вътре. След като добре закове ковчега, те вече стават трупове, а не казаци. Оставете ми време да помисля тази нощ и утре ще ви дам отговор как да се реши този въпрос. Кажи ми, касапино — казал равинът и погледнал Макс право в очите, — ти знаеше ли, че у теб живее такъв свиреп звяр?“
„Не, рави“ — засрамил се Макс.
„Жесток си като поляк или литовец — казал равинът и пак огледал посечените от него трупове. — Животно си ти и с нищо не си по-добър от гоите. Като гледам тази стая, срамувам се заради всички евреи. Ние сме кротък и миролюбив народ и тръпки ме побиват само като си помисля, че такъв дивак и изверг е произлязъл от нас.“
„Баща ми беше убит от един казак“ — рекъл Макс.
„Макс е благочестив евреин, рави“ — обадил се Мотеле.
Равинът Шор току-що си бил тръгнал, когато петима касапи от същата улица влезли в магазина на Мотеле, въоръжени с острите инструменти на своя занаят — дълги ножове и сатъри. Всички пристигнали на минутата, щом разбрали, че Мотеле и Макс са в беда — дошли от солидарност, тихата солидарност на мъже, които изкарват прехраната си, като разфасоват животни на късове месо, и в защита на своята мръсна и тъжна професия.
Полека-лека красивите коне започнали да изчезват. Касапите работели усърдно и делово, без да вдигат глава. Изкормили и разчленили конете с удивително умение и скорост.
На следващия ден стотици опечалени евреи поели към гробището в многолюдна процесия. Двайсет и шест евреи били убити в това нападение, но понесените на рамене ковчези били двайсет и осем. Равинът Аврам Шор вече бил намислил как да се отърве от телата на двамата казаци по най-безобидния начин.