— Тяхното значение няма да ти стане ясно, докато не чуеш цялата история, скъпи Джак.
— Моля те, не ме наричай „скъпи Джак“.
— Нима никога не сме се обичали, Джак?
— Ти ме обичаше, но това беше, преди да се оженя за твоята дъщеря.
— Ние сме ортодоксални евреи. Естествено, беше ни неприятно, че Шайла не взе евреин. И твоите родители не бяха много доволни от това, че се ожени за еврейка.
— Нека първо разясним това — казах, седнах на люлката и започнах да се поклащам леко напред-назад. — Ти се държа отвратително с мен.
— Ако навремето ти бях обяснила значението на Мадоната с монетите...- тя спря и се опита да преглътне сълзите си. След миг продължи, но с такова усилие, сякаш трябваше да се бори за всяка дума, преди да я произнесе — ... нямаше да те виня за смъртта на Шайла. Джак, обвинявах те, защото трябваше да реагирам по някакъв начин, иначе щях да се удавя в обзелото ме отчаяние.
— Затова предпочете аз да се удавя в обзелото ме отчаяние.
— Джак, ти въобще не познаваш отчаянието — погледна ме Рут Фокс.
— Рут, вероятно си в неведение — наведох се аз напред и тихо процедих през зъби, — но ние с отчаянието отдавна сме на „ти“.
— Нямаш и най-малката представа. Навярно познаваш периферията. Аз обаче съм вкусила от сърцевината му — отсече Рут с тих, но твърд глас.
— Ето, пак започваме старата история — казах раздразнено. — Пак извади любимия си коз за Холокоста.
— Да — отвърна тя. — Това е картата, с която предпочитам да играя. Извоювала съм си правото да играя с нея. Както и моят съпруг.
— Доста често я използвахте — казах. — Ако се случеше Шайла да остави нещо неизядено в чинията си, мъжът ти крясваше „Аушвиц“.
— Джак, трябва да се видиш с него. Той много иска да говори с теб.
— Не. Предай на този жалък господин да не ми се мярка пред очите.
Рут стана и тръгна към мен, но аз не пожелах да срещна погледа й. Тя взе ръцете ми и нежно ги целуна. Сълзите й закапаха и аз усетих горещата й мъка, целувките й, допира на косата й.
— Моля те да се видиш със съпруга ми. Направи го заради мен.
Погледнах Рут Фокс и видях жената, която бе първата отшелническа килия на Шайла. Представих си я как лежи свита в утробата на Рут, представих си огромната любов на Рут към нейната вечно неспокойна дъщеря и се замислих дали бих могъл да преживея смъртта на Лия, ако тя реши да се самоубие. И именно мисълта за Лия, не за Шайла ме накара да се изправя.
— Аз се връщам в Рим. Мама ще ни гостува там, ако се съвземе до декември. Ние с Лия ще се върнем заедно с нея след Коледа. Мама държи да присъства на коледната служба във Ватикана.
— Лия тук, в Уотърфорд?
— Аз обичах Шайла. Всеки, който ни е виждал заедно, знаеше, че аз обичах твоята дъщеря, Рут. Съжалявам, че съм католик. Съжалявам, че тя беше еврейка. Но любовта понякога не подбира.
— Джак, ние знаем, че я обичаше — каза Рут. — И Марта ни каза, че Лия посещава еврейско училище. Каза ни, че всяка събота я водиш в най-старата римска синагога.
— Обещах на Шайла, че ако нещо се случи с нея, Лия ще знае, че в жилите й тече еврейска кръв. Винаги изпълнявам обещанията си.
— Лия — промълви тя. — Ще ни разрешиш ли да я видим?
— Ще ви разреша да я виждате колкото си искате, но при едно условие.
— Каквото кажеш.
— Искам да науча какво знаете вие с Джордж за смъртта на Шайла. Не е нужно да се обвиняваме взаимно. Ще ви кажа какво тя казваше и мислеше през онези дни, преди да се хвърли от моста. Нямам представа доколко сте й разказвали за миналото си, но тя беше почти винаги тъжна. Работата е там, че аз също съм меланхоличен тип, а всъщност това бе едно от нещата, което ни сближи, въпреки че умеехме и да се смеем. Въобразявах си, че я познавам. Оказа се обаче, че не съм знаел най-важните неща — онези, които можеха да я спасят.
— Мъжът ми те очаква, Джак.
— Кажи на Джордж, че сега няма да стане. Но когато се върна с Лия... Тогава ще опитаме.
— Ходил ли си на гроба на Шайла, откакто си се върнал?
— Не, не съм — отвърнах ядосано.
— Сложихме й плоча. Много е хубава. Ще ти хареса.
— Ще отидем заедно с Лия.
Когато се върнах в болницата, доктор Питс и баща ми помагаха на дядо ни Сайлас да влезе при мама. Братята ми отново се бяха събрали, а когато Далас пристигна от адвокатската си кантора, двамата се замислихме какво ни предстои, тъй като докторът на мама твърдеше, че ще я изпише до седмица. Откъм реката долитаха сърдитите клаксони на задръстеното движение. Далас започна да разказва за някакво бракоразводно дело, върху което работеше, а Дюпре отиде да погледне през прозореца.