— Много се радвам да ви видя. — Маркъс Харди, търговският директор, погледна Хайя и й се усмихна любезно, но чисто формално. — Толкова често в нашия бизнес не успяваме да се запознаем със семейството на партньорите си. Вашият съпруг има изключителен подход към бизнеса; сигурно много се гордеете с него.
В очите на Ахмед се появи весело пламъче, докато в погледа на Хайя проблесна гняв.
— Всъщност моята съпруга има голяма заслуга за това.
— Естествено. Всички имаме нужда от подкрепа у дома. Не бихме могли да се справим без нея.
Подкрепа! Галерията бе нейна идея. Хайя застина от гняв. А сега всички — е, не и Ахмед, но всички останали — се опитваха да си присвоят заслугите.
Баба настояваше, че успехът се дължи на неговите връзки. Във вестниците пишеха за Ахмед, за неизвестния търговец на килими, който се бе превърнал в собственик на галерия. А сега и отговорникът за маркетинга на „Холивуд мол“ я пренебрегваше, макар Ахмед специално да я бе представил като своя съпруга и партньор.
Това я ядосваше.
Джейн Морган не би позволила да я пренебрегват така. А в последно време, вече като възрастен човек, Хайя ал Яна също не можеше да понесе такова отношение.
Хайя внезапно си спомни как Джейн и Сали бяха прогонили онези противни хлапачки в двора, когато тя бе заета с молитвите си. Болката от загубата я прониза като остър нож.
Беше намерила нови приятелки — някои от приятелките на сестра й Жасмин, както и съпруги на клиенти на Ахмед. Те бяха чудесни, но й липсваше онази истинска връзка, която някога бе имала. Едно истинско приятелство бе като любовта, човек винаги знае кога е попаднал на истинско съкровище. А частните детективи все стигаха до задънена улица.
Сега тя се постара да забрави спомените си и се съсредоточи върху Харди.
— Господин Харди, първата поръчка ще бъде за не повече от петдесет килима — твърдо заяви Хайя.
— За всеки магазин ли? Ще искаме повече.
— Не за магазин. За цяла Америка. — Неговата верига от магазини за луксозни стоки бе важна, но не и жизнено необходима. — Трябва да предлагате по един или два килима в магазин. В Манхатън и Бевърли Хилс можем да стигнем до пет в наличност.
— Това няма как да стане, млада госпожо — покровителствено се обади Маркъс. Обърна се към Ахмед. — Какви количества имате предвид вие?
— Чухте съпругата ми.
— Нашите клиенти искат продукция.
— И ще я получат — каза Хайя, — в крайна сметка. След като килимите станат търсена стока, която трудно се намира. Когато има списък с чакащи — като за чанта „Кели“ на „Ерме“.
— Какво?
— Искаме да създадем определено очакване. Тези стоки са произведения на изкуството. Този подход дава отлични резултати в галерия „Секхмет“ — изтъкна Ахмед.
— Винаги трябва да ги караме да искат още. Когато имате налични заявки за петдесет, ще ви доставим още десет. Така ще се създаде пазарна треска — допълни Хайя.
Маркъс възрази.
— Не може да управлявате бизнеса въз основа на краткотрайна модна прищявка.
— Всъщност може. Но в този случай не става дума за модна приумица. Килимите ни са изключителни. Ние само привнасяме допълнително удоволствие от покупката. — Хайя се въодушеви. — Пазаруването е като любовна афера, господин Харди, ако се прави, както трябва. Продължителното ухажване не е лошо нещо.
Той едва успя да се въздържи да не вдигне очи към тавана.
— Ще помисля за това. — Той стана. — Ще ви кажа какво, Ахмед, елате да се видим в офиса, става ли? Много ми беше приятно да се запознаем, мила госпожо. Може би пак ще се видим.
Хайя избухна веднага след като той излезе от стаята.
— Чу ли това? Иска да преговаря с теб.
— Не го оставяй да те разстрои. — Ахмед се изправи и отиде до нея, застана зад гърба й, постави ръце на раменете й и собственически ги плъзна надолу по гърба. Тя потръпна от удоволствие.
— Не тук — прошепна Хайя.