— Защо не? — Той се наведе към врата й, лекичко я гризна и погали гърдите и корема й. — Никой няма да влезе. Не и без да почука. Напрегната си. — Палецът му стигна до основата на гръбнака й и Хайя простена.
— Да се приберем у дома — каза тя. — Хайде, да се прибираме, скъпи.
— Ти тръгвай — каза той. — Чакай ме. Трябва да довърша нещо с Анита, някакви данъчни документи.
— Не се бави. — Опитваше се да успокои дишането си.
— Беше ли на доктор?
Това разруши магията; Хайя неохотно се съвзе.
— Ще науча резултата следобед.
Това беше единственият облак, надвиснал над щастието им. Прекрасен бизнес, къщи в Египет и Холивуд, бяха намерили мястото си и в двата свята. Но нямаха деца.
Тя не бе искала да ходи при лекаря. Онова, което споделяха с Ахмед, бе толкова ценно, толкова интимно. Да разтвори утробата си за медицината, й се струваше толкова клинично студено и смущаващо. Сякаш удряха плесница на природата за дара, който бяха получили — изгаряща любов и страст, която бе толкова силна, колкото и първата нощ, в която я бе обладал. Такава любов не можеше да остане безплодна, нали? Нима децата нямаше да се появят след време?
Но този единствен път Ахмед бе настоял. И тя се бе подчинила. Децата бяха толкова важни за него. Именно затова се бе съгласил да се ожени, преди да се влюби в нея.
Хайя се бе подложила на преглед при доктор Фелиша Невинс, една от водещите специалисти в областта на гинекологията и акушерството в Бел Еър. Жената бе провела енергично и систематично прегледа, бе взела кръв за нужните изследвания и ги бе направила. Хайя се бе почувствала като опитна мишка.
Сега поне нямаше да чака дълго. Резултатите щяха да са готови в пет следобед. Тревожеше се. Ами ако наистина имаше нещо нередно? Ако, боже опази, се окажеше бездетна? Ахмед бе неин завинаги, в това не се съмняваше. Но това би означавало край на този дълъг период на щастие в живота им. Никога повече нямаше да са толкова безгрижни.
— Тогава бързай към къщи, а аз ще ти помогна времето да мине по-неусетно — каза Ахмед. Тя изтича към него и той я целуна, допрял длани до меките извивки на гърдите й.
— Ти побързай — каза Хайя.
Крачеше неспокойно в спалнята. По дяволите. Къде, за бога, беше той? Навън се виждаше градината им, ухаеща на бугенвилия и рози. Мина й през ум да разпилее розови листчета върху черните копринени чаршафи, които Ахмед предпочиташе, но после се отказа — прекалено изтъркано клише. Хайя все още бе възбудена, тялото й пазеше спомена за докосването му, не искаше да се раздели с него.
Това не бе в стила му. Ахмед не я пренебрегваше за сметка на работни съвещания. Щом кажеше, че си идва, наистина пристигаше.
Хайя взе телефона и позвъни на секретарката му.
— Клеър? Обажда се Хайя.
— Здравей. Кога ще се върнете в офиса, вие двамата? Имам цял куп съобщения. Маркъс Харди…
— Да се върнем ли? Ахмед излезе ли? — Маркъс Харди можеше да върви по дяволите.
— Разбира се, преди час. — Клеър се смути. — Мислех, че се прибира у дома, за да обядва с теб, съжалявам.
— Така беше. — Хайя се зачуди какво ли е станало. — Може би се е отбил да вземе нещо. Ще се обадя, когато пристигне.
След час тя се обади в полицията. С крайно безразличие оттам я уведомиха, че не може да подаде жалба за изчезнал човек, докато не минат двадесет и четири часа.
След още час тя започна да звъни по болниците…
Двадесет и пета глава
— Не може да е вярно. Не.
— Ужасно съжалявам.
— Беше с мен само преди три часа. — Чувстваше се страшно глупаво и не спираше да го повтаря. — Беше си добре. Не може ли да му сложите гипсова яка?
Ахмед лежеше там — тя направо не можеше да повярва, че наистина е той — целият превързан и омотан, с разни тръбички и системи, включени в ръката му. Около нея се вихреше пълен хаос — много напрегнат ден в спешното отделение на една ужасна болница във Венис бийч.
— Преместете го — сопна се Хайя. — Сложете го в самостоятелна стая.
Апаратите зад леглото на съпруга й издаваха пиукащи звуци. Това я успокояваше. Все още бе с нея, беше жив.
— Госпожо Ал Яна. — Лекарката, млада жена от корейско потекло, се стараеше да бъде любезна. — Нямаме такива възможности тук, госпожо…
— Тогава го преместете в частна клиника! Ще платя, колкото е нужно — каза Хайя, през сълзи. — Имам пари.
— Не става въпрос за това. Няма смисъл, госпожо, Ал Яна. Катастрофата е била много тежка — другият шофьор е загинал на място…