Какво я интересуваше? Това бяха просто думи.
— Съпругът ми е още жив — ядоса се тя. — Маш Аллах. И искам той да получи най-добрите грижи… и ще остана до него, затова ми пригответе легло или кушетка, нещо.
— Той не е жив — безизразно отвърна лекарката. — Госпожо, много съжалявам, но вие не разбирате. Съпругът ви е мъртъв. Настъпила е пълна мозъчна смърт. Мозъчният му ствол е мъртъв.
— Хората се събуждат от кома — прошепна Хайя. Сълзите се стичаха по бузите й.
— Той не е в кома. Мъртъв е.
Тази жена бе самият дявол!
— Тогава защо… — Гласът й прекъсна, задавен от хлипане. — За какво работи този апарат? Чувам сърдечния му ритъм. Виждам го!
— Изкуствено поддържане на сърцето. — Лекарката виждаше, че съпругата е на път да изпадне в истерия. Трябваше да продължи. — Поддържаме го с надеждата, че може би ще се съгласите да дарите органите му. Това означава само, че сърцето му бие. От вас зависи, госпожо. — За хиляден път в този ден доктор Ким се постара да говори търпеливо. — Имам един много болен баща на две деца, който се нуждае от черен дроб, както и една много бедна пациентка, която чака за сърце и няма други възможности. — Хайя изглеждаше поразена. — Нуждае се от спешна трансплантация. Съжалявам, че няма време да решавате. Ако отговорът ви е отрицателен, веднага ще изключим апарата и патоанатомът ще си свърши работата. Леглото ми е нужно. — Тя посочи към плачещата и обезверена тълпа отвън. — Виждате как е.
При тези забързани и измъчени думи някакво странно чувство на невероятен покой обгърна Хайя. Той си беше отишъл, беше се пренесъл в Рая, а тя щеше да остане сама. Аллах е всемилостив, каза си тя наум.
Ахмед го нямаше. Неговото голямо сърце би протегнало ръка на нуждаещите се. В това, да спаси чуждия живот, все пак имаше макар и малка трошица утеха.
— Да. Ще подпиша формуляра. Вземете каквото ви е нужно — каза тя, — а после ми го върнете. Още днес. Трябва да бъде погребан веднага. Той е мюсюлманин, вярващ човек. Не можем да отлагаме погребението.
Доктор Ким направо не можеше да повярва. Опита се да прикрие усмивката си, но облекчението и изненадата й бяха прекалено големи.
— Благодаря ви, благодаря. Ще донеса формуляр за съгласие и обещавам да побързаме с аутопсията. Кажете ми къде искате да… — гласът й заглъхна — го изпратим.
Хайя действаше като робот. Обади се в Египет и на родителите му. Изслуша оплакването на майка му. Обади се в джамията, която посещаваха. Свърза се и с майка си и баща си, като им забрани да идват при нея. Не още. Ахмед лежеше там, в погребалния дом, а тя бе в Холивуд, отново сама, вдовица на двайсет години. Кой щеше да се ожени сега за нея?
Нямаше значение; тя не искаше никого. Ахмед бе целият й живот, нейната голяма любов, слънцето и звездите за нея. Без него животът й се струваше напълно безсмислен.
На погребението дойдоха малкото опечалени, които успя да събере — нейните приятели и мюсюлманите, които работеха за тях в „Секхмет“, — нямаше много хора да застанат край гроба му, да оплакват загърнатото му в саван тяло.
Тя се опита да се помоли, но не почувства нищо. Нищо, освен мрака, който я обгръщаше. Без всякакви чувства тя се взираше в пространството.
Телефонът звънна. Хайя го вдигна автоматично.
— Ало? Госпожо Яна?
— Да?
— Обажда се доктор Невинс.
— Здравейте.
— При мен са резултатите от изследванията ви. И всъщност имам много добри новини!
Американката говореше с професионално бодър тон, от който на Хайя й се прииска да тръшне слушалката.
Не, нямате, помисли си тя. Вече няма никакви добри новини.
— Не сте безплодна. Такива неща просто се случват понякога. Нужно е малко повече време, отколкото сме планирали. Всичките ви показатели са нормални. — Лекарката продължи да бърбори. — Може би съпругът ви е имал по-малък брой сперматозоиди, хубаво е да го накарате да се изследва…
Ярост изпълни гърдите на Хайя.
— Трябва да затварям — каза тя.
— Но всичко това е хипотетично — ведро продължи жената. — Защото, знаете ли, вие сте бременна. Поздравления!
Хайя потрепери.
— Какво?
— Бременна сте. Минали са едва около три седмици от зачеването, но определено сте бременна. Вече има и сърдечен пулс, което силно увеличава шансовете за успешен първи триместър. Затова откажете алкохола — пошегува се доктор Невинс.