— Много добре се справях с грижите за теб, Сали…
Мона живееше в пълна самозаблуда. Сали нямаше да позволи да продължава така, нито минута повече.
— Знаеш ли защо напуснахме Тексас, мамо? Защото бях изнасилена. От Лео Фиск. Една вечер, когато се прибирах късно сама, след като цял ден се бях претрепала от работа, за да ни издържам. — Майка й остана с отворена уста от изпитания шок. — А когато се прибрах, ти беше мъртвопияна. Отново. Именно тогава събрах багажа. И се върнах тук, за да може семейството ни отново да постигне нещо.
Майка й започна да плаче, сега вече истински.
— Така изгубих девствеността си — студено завърши Сали. — Заради един изнасилвач. И дори не можех да споделя с теб. Ти не беше в състояние да ме чуеш. Всичко това ще свърши, мамо. Още днес. Отиваш в рехабилитационния център и няма да позволя да удавиш живота си в бутилка водка.
— Ще отида — прошепна Мона. — Сали…
Тя само включи на скорост.
— Не се тревожи. Няма да позволя на някакъв долен нещастник да съсипе живота ми. — Сали гордо вирна брадичка. — Както ти казах, започваме отначало. И днес е първият ни ден.
Двадесет и седма глава
— Мамо. — Сали потропа на вратата на стаята й. Две седмици, откакто се бе върнала от рехабилитация, Мона не бе докоснала алкохол. Но пък прекарваше по цял ден в леглото.
— Мамо, какво ще кажеш?
— Какво? Уморена съм.
Да, винаги беше уморена.
— Искам да ти покажа новите си скици. — Сали бе решена да разбуди майка си, да я накара да осъзнае къде се намира. — Какво мислиш?
Беше сигурна, че тези са най-добрите й модели досега. Къса рокля по тялото в бледожълто, с деликатно набрано деколте и силно вталена. Делови костюм с дръзко излъчване — вталено сако и закачлива плисирана пола. Лека тъмносиня рокля с много къси ръкави, с разкроена и вталена в кръста пола и корсаж — модел за момичетата, които вече не можеха да си позволят да ходят без презрамки.
А в добавка Сали бе нарисувала и бижута. Никакъв минимализъм, Сали бе максималистка. Нейните модели блестяха и искряха от кристали и евтини полускъпоценни камъни.
— Много са хубави. — Мона дори не вдигна очи.
— Искаш ли да излезем на разходка, мамо?
— Никой не ходи пеша в Лос Анджелис.
— Добре, когато се върна, ще те закарам с колата до брега — твърдо заяви Сали. Беше решена да я измъкне от апартамента.
— Къде отиваш? — Майка й отново използваше онзи хленчещ и сълзлив глас.
— Вчера ти казах, че имам среща в „Де Марко“.
— О, добре. Успех. Надявам се, че имат свободни работни места, би могла да работиш на щанда с козметика — уморено изрече Мона и затвори вратата.
Сал поклати глава и се върна във всекидневната. Събра скиците си, както и двата модела, които сама бе ушила. Първият бе любимата й пола — игрива, къса, от син сатен, с вълнообразен подгъв, асиметрично скроена и много подвижна. Вторият модел бе едно колие, което бе сътворила с огромно старание — малки кръгли полускъпоценни камъчета с различна буква, гравирана върху всяко, изписваха думата „късмет“. Бе ги нанизала на сребърна верижка, тъй като не можеше да си позволи златна.
Знаеше, че са много добри. Стилни и модерни. Нещо по-различно. Тя самата би ги носила — всяко младо момиче би ги сложило.
Досега й бе доста трудно — търговските представители отказваха изобщо да погледнат моделите й. Но след седмици настояване Оди Фостър от „Де Марко“ се бе съгласил да й отдели пет минути.
Това щеше да е нейният шанс. Големият й пробив!
— Виждате колко свободно се движи. — Сали се усмихна и завъртя полата, за да покаже как долният й край се разтваря от лекия бриз. — А тези камъни са създадени, за да се продават поотделно, с верижка. Всеки може да състави собствено послание. Бижу, но като при пиците — клиентът плаща за всяка добавка. Също като бонбони са — никое момиче няма да им устои.
— Интересно. — Фостър автоматично събра пръстите на ръцете си и опря длани една в друга, като същевременно овлажни устни. Сали забеляза как очите му жадно оглеждат пищните й гърди и положи усилие да не се скове. — Имаш ли какво друго да ми покажеш, скъпа? Трудно се пробива в продажбите в този град — наистина трудно.
— Нося няколко скици…
— Не говорех за скиците. Защо не дойдеш с мен в пробната и не ми покажеш как ти стои тази поличка? Нали разбираш, да ме впечатлиш. Имаш сладко дупе, сладурче. Ако искаш да направим сделка, знаеш какво трябва да направиш…