— Моля?
Мъжът, който я бе заговорил, леко наклони глава. Петнадесет години по-възрастен от нея, все още млад, около трийсет и пет годишен, предположи тя. С тъмни очи и гъсти черни мигли. Доста надменна, сурова уста, силна челюст и приличен тен.
— Не мога да ви купя питие, защото тук са безплатни. Но все пак бихме могли да изпием по едно заедно.
— Аз вече пия. Сама.
Джейн се извърна. Това беше игра за заблудените и тя не искаше да участва. Всички започваха мили и забавни, а когато им станеше ясно, че тя не се интересува от връзка за една нощ с някой младши директор по маркетинга, тогава я наричаха лесбийка и кучка.
И баща й бе чаровен — към непознати. А тя самата си бе позволила да се увлече по чаровен мъж, когато бе срещнала Джуд Ферърс и се бе хвърлила в обятията му, заслепена от бляскавите му маниери и празно сърце. А това, след измъчващия я от години спомен за бащиното пренебрежение, само я бе унижило още повече. Донесло й бе само мъка.
Този мъж беше силен и красив, но какво от това?
Джейн бе наранена. Съвсем наскоро. Бе издигнала стена около себе си.
— Чудесна идея. — Мъжът изобщо не изглеждаше обезкуражен. — И аз ще изпия едно сам. Точно до вас. А после и двамата ще се качим на самолетите си и никога повече няма да се видим.
Тя се разкая.
— Извинете, ако съм била малко студена с вас.
— Студена ли? Не мисля, че ви е нужен лед в питието.
Очите на Джейн отново блеснаха. Той й се присмиваше, този надменен господин. Погледът му не се откъсваше от нея, а езикът на тялото му издаваше спокойствие, увереност и високо самочувствие. Всеки друг вече би се дръпнал смутено.
— Това върши ли ви работа понякога? — попита тя.
— Кое? — Той се ухили, без да отклонява тъмните си очи от нейните.
— Да обиждате жените.
Момичето зад бара се приближи към тях и му се усмихна мило.
— Господин Левин. Истинско удоволствие е да ви видя отново, сър.
Джейн мислено прерови бизнес визитките.
— Вие да не сте Крейг Левин?
В очите му се появи палаво пламъче — от удоволствие.
— Да, госпожо.
Крейг Левин. Крейг Левин! За Джейн, която бе редовен читател на списание „Форчън“ и която се прекланяше пред милиардерите и предприемачите, това име бе вълшебно. Той бе кралят в бизнеса. Цялата се изчерви и от прилива на адреналин нежните косъмчета върху ръцете й настръхнаха.
— Какво да ви донеса, сър? Обичайното ли? — измърка барманката.
— Чудесно! И, моля те, наричай ме Крейг, Айрис.
Айрис цялата грейна, явно силно развълнувана, че е запомнил името й.
— Веднага — обеща тя със задъхания глас на Мерилин Монро.
Крейг Левин, както Джейн отлично знаеше, беше богат. Достатъчно богат, че да докара машина за сняг в имението си в Лос Анджелис за Коледа. Толкова богат, че да си купи остров. Или два.
Крейг Левин. Чудото на Уолстрийт. Гениален инвеститор, когото Джейн бе чувала да описват като „новия Уорън Бъфет“ по-често, отколкото искаше да си спомня. Той притежаваше властта да повлияе на стоковата борса. Също като Бъфет и той никога не разделяше акциите в основния си фонд и сега те се търгуваха за осем хиляди долара едната.
Някои от първоначалните му инвеститори бяха спечелили милиони от съвсем незначителен начален капитал. Левин бе тайнствена личност. Никога не даваше интервюта. Нямаше никакви задушевни разговори с журналистите на „Форчън“, затова и никога не бе виждала снимката му. Нямаше телевизионни изяви по CNBC с Мариса Бартимоло, „любимката на богатите“, която да му се усмихва с възхищение.
Левин бе млад, независим и безумно богат.
Нищо чудно, че беше толкова арогантен.
Джейн леко потрепери от мисълта, че се намира толкова близо до него. А Левин определено осъзнаваше въздействието, което оказваше върху околните. Проницателните му очи я наблюдаваха.
— Това, че знаете името ми, означава ли, че ще бъдете по-мила с мен?
Джейн направо замръзна от ярост — отчасти към него, отчасти към самата себе си. Той продължаваше да я гледа с развеселено изражение. Неговата сила и красота, както и непоклатимата му самоувереност, имаха омагьосваща власт; не бяха много мъжете, които можеха да я погледнат снизходително. И тя с ужас откри, че това я възбужда.
Скова се.
— Категорично не. Аз не се продавам. — Джейн не можа да се сдържи; кимна към момичето зад бара, което приготвяше на Левин голям скоч с много лед. — Но може би тя. Може все пак да ви излезе късметът.