Усмивката му рязко изчезна.
— Седите тук, в салона за първа класа, защото имате първокласен билет. Не знам нищо друго за вас, но знам, че сте жена с финансови възможности. Тя е сервитьорка. Вероятно получава малко над минималната заплата. Затова да седите тук в елегантната си рокля и да я наричате проститутка, не е никак хубаво.
Джейн се изчерви до върха косите си.
— Много съжалявам — каза тя, смутена и засрамена от себе си.
Той отвърна хладно:
— Наслаждавайте се на питието си — и се отдалечи към другия край на бара, като взе уискито си от сервитьорката, когато мина покрай нея.
Джейн потръпна. Левин имаше право; би трябвало да прояви повече благосклонност. А той моментално бе изгубил интерес към нея.
Не че това я засягаше.
Левин я бе притеснил. Неговото настоятелно внимание я бе подразнило. Тогава защо се дразнеше още повече, след като то бе спряло?
— Мога ли да ви предложа още нещо, госпожо? — Глуповато усмихнатата сервитьорка се бе върнала в пълно неведение относно случилото се.
— Не. Няма нужда. Благодаря — гузно отвърна Джейн.
— Този Крейг Левин — толкова е секси. И е забавен. Чувала ли сте го да се шегува? Може да разсмее всекиго.
— Често ли е тук? — Любопитството я надви.
Сервитьорката — Айрис, нали така я беше нарекъл, се ухили.
— Непрекъснато. Той обикаля повече и от Дядо Коледа. И помни имената на хората… — Тя въздъхна. — И е толкова красив. Не мислите ли?
Джейн сви рамене.
— Ако си падате по такива.
— Божичко! По всяко време. Но жените, с които го виждам, обикновено са модели. Светски личности… нали разбирате.
— Колко изтъркано.
— Предполагам, че може да има каквото си поиска и просто се възползва. Но никога не съм го виждала да се държи грубо с жена. Виждала съм няколко от приятелките му да плачат, след като се качи в самолета. Никоя не се задържа дълго.
— Богат плейбой. Вечната история — отбеляза Джейн, доволна, че може да се отнесе пренебрежително към Левин.
Но въпреки това й се искаше той да не си бе тръгвал.
Повтаряше си, че всичко е въпрос на бизнес. Левин бе толкова богат, че можеше да купи „Шоп смарт“ само като напише чек. Не можеше да си позволи да ядосва такъв човек. Може би беше добре, че той не знаеше името й.
— Пътниците за полет деветстотин шестдесет и едно за Лос Анджелис да заповядат на изход тридесет и три.
Джейн стана, едновременно облекчена и разочарована.
— Това е за мен. Благодаря, Айрис. — Остави цяла двайсетачка на бара като бакшиш, за да успокои малко гузната си съвест. — Приятен ден.
Джейн мислеше за него, докато вървеше по коридорите и пътеките на летището. Опитваше се да го прогони от ума си, но не успяваше. Та тя специално бе изучавала портфолиото на Крейг Левин. На практика знаеше наизуст биографията му. Джейн никога не бе виждала снимка, не й трябваше; Левин бе нейният герой. Тя си бе изградила образа му в представите си, бе мечтала да го срещне — той беше един от големите играчи, един от великите хора, на които тя най-много се възхищаваше.
А сега той й бе предложил питие, а тя го бе пратила по дяволите!
Ядосваше се на себе си, че съжалява за това. Той всъщност се бе опитвал да я сваля. Не беше приел отказа й. А и Айрис й бе казала, че има цял куп красиви приятелки.
Само се разсейваше. Джейн се помъчи да върне мислите си към най-наложителното. Да намери Хелън и Сали. Да основе собствен бизнес като „Шоп смарт“.
— Добро утро… втората редица вляво…
Стюардесата продължаваше да повтаря малоумните си обяснения; Джейн не й обърна внимание и продължи напред. Защо правеха така? Колко трудно би могло да е да намериш място 2В? Най-отпред на редицата. Вдигна тежката си пътна чанта и се помъчи да я прибере в отделението за ръчен багаж. Две силни ръце взеха чантата й и я наместиха с лекота.
— Благодаря. — Джейн се озърна. Беше Левин. Зяпна от изненада.
— Явно седим един до друг. — Той й се усмихна ведро. — Надявам се, че нямате нищо против.
— Аз… не. — Мислите й препускаха бясно и тя се чудеше дали да не му се извини за случилото се преди малко. Но моментът бе отминал, какво би могла да каже? — Всичко е наред.
Джейн се настани на седалката си. Изчерви се отново. Той беше изключително привлекателен. Много различен от Джуд — мускулест, а не кльощав; загорял и мъжествен, истински богат и силен мъж, а не някакъв си разглезен хлапак с попечителски фонд. От него се излъчваше увереност и пълен контрол.