Бе свикнала да е по-умна, по-амбициозна и по-успяваща от всеки мъж, когото бе срещала. Не и този път.
Опита се да се съсредоточи върху бизнеса.
— Не се интересувам от поста вицепрезидент, отговарящ за личния състав — каза тя. — Искам да бъда главен изпълнителен директор. На собствената ми, изцяло моя компания.
— Защо?
Джейн не бе очаквала точно този въпрос.
— Не ми харесва да завися от някого — отвърна тя след кратка пауза.
— Бих могъл да ти помогна.
— Можеш да ми купи „Сакс“ и да ми го подариш за рождения ден. — Джейн говореше уверено, вече бе на по-сигурна почва. — Но нямам намерение да стана нечия държанка. Искам сама да успея.
Усмивката му стана по-широка.
— Впечатляващо.
— Добре е да знаете няколко неща, господин Левин — дръзко продължи Джейн, предизвиквайки го. — Първото е — нека да изясним това от самото начало, — че знам всичко за вас и ви се възхищавам. Като всички останали в бизнеса, предполагам. Второто е, че нямам желание да стана поредната ви трофейна приятелка. Като останалите еднакви на вид и взаимозаменяеми супермодели, служещи за украса на костюма ви.
— Като какво?
— Помните ли сервитьорката Айрис? Двете си поприказвахме. — Джейн се усмихна тържествуващо. — Изобщо не ме съблазнява идеята да бъда поредната бройка за който и да било мъж, независимо колко е богат и… властен. — Самото изричане на думите предизвика тръпки в стомаха й; Джейн не им обърна внимание. — Така че се надявам пътуването ни да е приятно и ще призная, че беше вълнуващо да се запозная с вас. Но е хубаво да знаете, че цялото това флиртуване е загуба на време. Аз съм заета жена и това не ме интересува.
Той повдигна едната си вежда и се ухили.
— Интересно — каза той. — Обичаш да казваш нещата направо. Повечето жени не биха посмели. Да, разбира се, че флиртувам с теб. И разбирам чувствата ти.
— Чувствата ми?
— Точно така. — Той се усмихна без капка разкаяние. — Имаш пълно право да изразиш мнението си по всички тези въпроси и аз имам пълното право да не го приема. Но не се тревожете, госпожице Морган. Няма да ви преследвам. Досега никога не ми се е налагало да досаждам с вниманието си на някое момиче. Когато решиш, че искаш да се срещаш с мен, а ти ще поискаш, това ще бъде изцяло по твоя собствена воля.
— Много си самоуверен.
— Заслужил съм си правото.
— Не и с жените — възмути се тя.
— Определено и с жените. Попитай която и да е от бившите ми приятелки.
— Бивши — натърти многозначително тя.
Левин леко склони глава.
— За съжаление, да. Не бяха достатъчно предизвикателство за мен.
— Излизаш с красавици, а твърдиш, че търсиш предизвикателства? Я стига.
— Там е работата. Искам всичко в една жена. Интелект, красота, сила, чувство за хумор — определен стил. — Той сви рамене. — Щом се предполага, че трябва да прекараме остатъка от живота си с даден човек, според мен трябва да имаме право на безкрайно дълъг списък с качества. Аз започвам с красотата, вярно е.
— Защо?
— Това е единственото качество, което може да се оцени мигновено — спокойно поясни той. — За да се види дали е интелигентна една жена и дали има силен характер, се изисква да излезете на среща.
— Някой казвал ли ти е, че си изключително нагъл и предубеден?
— Така ли е? Ами ти какво търсиш в един мъж? — попита той. — С колко бедни, грозни, неуспели и плахи мъже си излизала напоследък?
Джейн замълча. Не искаше да споделя с него, че не е имало друг, освен един английски нехранимайко. Това беше Америка и тук всеки беше психоаналитик. Не искаше да я подлага на анализ. Особено пък Крейг Левин.
— Е, какво ще правиш в Лос Анджелис? Бизнес?
— Да, но не мога да ти кажа какъв.
Тя разбираше. Пазарът следеше всяка крачка на Крейг Левин. Ако знаеше от какъв бизнес се интересува, това бе все едно да има вътрешна информация относно борсовите пазари.
— Аз ще основа свой бизнес там. Ще си купя къща. И ще потърся две стари приятелки.
Той се ухили.
— От устатата ти това звучи лесно.
— Защо да не е? — възкликна Джейн. — Хората прекалено усложняват живота.
Когато кацнаха, тя се обърна към него и делово му протегна ръка.
— Беше ми приятно да се запознаем, господин Левин.
— Крейг — настоя той, докато очите му играеха.