Выбрать главу

Пръстен! Значи историята с женитбата е била истина.

Сали не знаеше откъде да започне. Какво да каже. Гмурна се направо в дълбокото.

— Хелън! Божичко, момиче, много ми липсваше. — В очите й имаше сълзи. — Толкова много ми липсвахте. Ти и Джейн. Търсих ви много дълго. — Тя сграбчи ръката на Хелън. — Е, разкажи ми за себе си. Така бързо изчезна…

Хайя поклати глава.

— Съжалявам, че не се обадих веднага. — Не можеше да понесе да каже истината на Сали. Не още. — Когато заминах за Египет, аз… аз трябваше да уредя някои въпроси. Предполагах, че вие ще сте тук, когато се върна. — Тя се изчерви. — После се обадих след няколко седмици. И тогава разбрах какво се е случило с теб, а Джейн бе изчезнала. А след това не можах да те открия.

— Същото беше и с мен, съвсем същото. Е, сега вече се върна. — Сали се усмихна, щастлива, че я вижда. — Слава богу.

— Разбира се. Знаеш ли къде е Джейн? Обади ли й се, след като напусна Лос Анджелис?

Сали поклати глава.

— Не. Беше почти както при теб. Двете с майка ми заминахме за Тексас и ни беше много тежко. Нямахме пари. Неща от този род. — Тя се изчерви. — Не исках да се обаждам, предполагам, че се срамувах. Когато се опитах да се свържа с Джейн, тя вече се бе преместила.

— Трябва да я намерим.

— О, разбира се — съгласи се Сали, чиито очи също се овлажниха. — Ще го направим, непременно. Сега, когато ти си тук, имам чувството, че мога да направя всичко. Ще наемем детективи, ако се наложи. О, толкова се радвам да те видя отново, Хелън! — Пресегна се през масата и стисна ръката на приятелката си толкова силно, че чак я заболя.

— Така е! Чудесно е. О, маш Аллах — възкликна Хайя. — Просто… познавах много хора, но никой не ме разбираше. Никой не е преживявал толкова заедно с мен.

— Знам — превъзбудено възкликна Сали. — И аз изпитвам същото. Толкова ми липсвахте и двете.

— Но трябва да те предупредя, че вече съм опитвала с детективи. Не стигнах доникъде. И, Сали, смених малкото си име. След сватбата. — Тя въздъхна. — Сега се казвам Хайя — това е рожденото ми име и съпругът ми го предпочиташе пред американския вариант. Затова наричай ме Хайя, ако нямаш нищо против.

— Разбира се. Красиво е. Хайя — повтори Сали, като опитваше как звучи в устата й името. — Хайя. Да, прекрасно. Отива ти. Сега ми разкажи всичко, ама наистина всичко.

— Не знам откъде да започна — откровено каза Хайя. Ами, с основните факти. Бременна съм и съм вдовица…

— О, Хел… Хайя. — Сали отново стисна ръката й.

— Бях в Египет. — Хайя преглътна сълзите си и сега, загърбила гордостта си, разказа историята си пред приятелката си, колкото може по-бързо. Всичко се изля наведнъж; беше хубаво, толкова хубаво, да може да сподели с някого, който щеше да я разбере. — Ами ти — каза тя накрая, докато Сали бършеше сълзите си. — Нямах представа какво се е случило. Когато дойдохме да живеем тук, ти беше изчезнала.

Сали й разказа; не й отне много време. Сподели с Хайя всичко, почти всичко, разказа й за неща, които не бе признавала пред друг: за пиянските запои на Мона, за мизерстването и обществения позор.

И как се бе измъкнала от всичко това.

— Все едно. — Сали избърса отново сълзите си; тук беше тъмно, все пак, а и бе хубаво да остави сълзите си да потекат, да излее чувствата си. Сали вярваше на Хайя. В крайна сметка именно това бе важното. — Изглежда всичко се нарежда. Клиентите идват в магазина… и купуват. Искат малко блясък в живота си.

— Разбирам ги.

— Ами бебето? Как се чувстваш?

— Поне ми остана нещо от Ахмед — вяло отвърна Хайя.

— Сега живея заради него.

— А вече имаш и приятелка.

— Да — съгласи се Хайя и двете се усмихнаха доволно.

* * *

Джейн огледа вилата. Беше уютна и много различна от апартамента й. С гледка към плажа на Малибу и океана, макар и в далечината. Навсякъде имаше дървесни и океански мотиви; къщата бе издържана в модерен стил — пясъчни тонове, сиво, зелено и бяло; отзад имаше приличен басейн.

— Добре. Ще я взема.

Агентът по недвижими имоти грейна и Джейн й каза да задържи къщата; банката й щеше да преведе сумата. Покупката бе разумна, кварталът бе модерен, но не прекалено скъп, а самата къща бе закътана зад пясъчните дюни и далеч от водата, но все пак близо до крайбрежния път.

— Колко струва обзавеждането?