— То не е включено.
— Дайте ми телефона на продавачите — каза Джейн. — Ако се подходи правилно, всичко ще бъде включено.
В Лос Анджелис всички искаха новото и лъскавото. Беше сигурна, че ако си поговори с тях, ще успее да ги убеди и те с радост ще сменят използваните си дивани и телевизора от миналата година с по-нови модели. Джейн щеше да получи отстъпка, а те — нов старт, и всички щяха да са доволни.
— Не мисля, че мога да го направя.
— Можете и ще го направите. — Джейн й се усмихна топло и по-възрастната жена й отвърна с широка усмивка. Ентусиазмът й бе заразителен.
— Ето го. — Тя надраска номера на малко листче. — Успех, госпожице.
— Благодаря — отвърна Джейн, взе телефона и набра номера.
Само след петнайсет минути къщата вече бе нейна. Напълно обзаведена.
О, да, възкликна мислено тя с блаженото чувство за успех. Беше собственик на къща в Малибу. Много подобна на онази, от която я бяха изгонили съдебните изпълнители.
Джейн Морган се бе завърнала!
Първо се погрижи за най-належащото. Беше хубаво да има какво да върши; така не се налагаше да мисли за основния си проблем — откъде, за бога, да започне.
Освен това не мислеше толкова за Крейг, когато беше заета.
Извика такси, за да стигне до Бевърли Хилс и да си купи кола. Нещо лъскаво и скъпо — подходящо за млад предприемач, който преуспява в кариерата си. Малко сребристо „Порше“, елегантно и бляскаво; допълни вида си с тъмни очила на „Рейбан“ върху косата си и яркочервено кожено куфарче на „Коуч“.
След като свърши всичко това, купи храна и зареди хладилника.
А когато и това бе отметнато, беше време да си купи дрехи. Джейн бе дарила за благотворителност целия си гардероб в Ню Йорк. Не искаше да мъкне много куфари на летището, а имаше и по-важен аргумент — подходящият външен вид бе много важен. Когато търсеше финансова подкрепа от банките, тя трябваше да изглежда така, сякаш изобщо не се нуждае от помощта им, сякаш е затрупана от пари и отлично познава модерния и секси елит на Лос Анджелис. Джейн трябваше подсъзнателно да излъчва посланието, че отлично знае какво ще се продава най-добре.
Пари и стил.
Имаше план. Да съчетае дрехи от висока класа с модерния вид на млад човек от Лос Анджелис. Дизайнерски джинси и умопомрачително скъпо сако на „Шанел“, а под него — къса и секси тениска. Видът й трябваше да е едновременно на богато и модерно момиче. На светлинни години от костюмите й в Ню Йорк в кремаво и сиво, които допадаха като стил на Уолстрийт. Тук искаше да е нещо различно — предприемач с авантюристичен дух и определена мисия.
Чантите, саката и палтата, подходящи за едно богато момиче, бяха лесни за намиране. Кратка разходка до „Родео драйв“ и беше готова. Стилните и модерни тениски и джинси бяха по-трудна задача. Тук не можеше да използва удобните клишета на лукса. Трябваше да докаже усета си за стил. Джейн координираше гардероба си така, сякаш планираше военна атака. Това бе ключов инструмент в продажбите. Ако искаше да се представи като купувач от висока класа, трябваше да направи подходящия избор точно сега.
Разпита наоколо; не надутите продавачки в скъпите бутици, а младите момичета, стилно облечени латиноамериканки и афроамериканки, както и бели момичета със силен тен и татуировки, които караха сърф и чакаха по автобусните спирки или се редяха на опашка да влязат на някой рок концерт.
Често й повтаряха едно и също име — „Уейв“ на улица „Мелроуз“. Това беше най-модерното сега магазинче за стилни дрехи на ниска цена. Дори и някои от знаменитостите пазарували там, както й казаха. Шофьорите им спирали лимузините пред магазина и ги чакали, докато те влизали набързо и си купували цял куп тениски.
Джейн им благодари и запомни адреса. Отлично. Тениска на „Уейв“ под сако на „Шанел“. Това щеше да впечатли инвеститорите. А освен това щеше и да изглежда добре; нещо, което неволно бе започнало да е важно и за самата нея.
Ето го. Джейн паркира на отсрещната страна на улицата и леко свали очилата върху носа си, загледана за известно време в магазинчето. По дяволите, беше претъпкано. Ясно виждаше и причината за това. Витрината му се открояваше ярко сред редицата занемарени магазини; беше боядисана в искрящо бяло, а логото с вълната бе изрисувано навсякъде в бледосиньо — нямаше начин да го пропуснеш. Беше ярко осветено, а не мърляво или мрачно. Вратите бяха широко отворени и покрити плетени рогозки. Малко късче от плажа направо на булеварда, уникално излъчване.