А колко момичета, жени. Те бяха навсякъде, направо се блъскаха да влязат вътре. Блондинки с яркочервени нокти, дребни брюнетки с апетитни извивки. Джейн забеляза клиентки от различни класи, кльощави момичета, както и дебеланки. Направо не й се мислеше какво е в съблекалните. Нямаше да пробва — нейният размер беше шести. Просто щеше да си купи няколко основни неща, тениски, на които ясно се виждаше логото на „Уейв“, и щеше да се махне от блъсканицата.
Джейн се запита кои ли са собствениците на магазина. Тези хора определено бяха налучкали момента. Дали не можеше да им направи предложение? Дали биха й продавали дрехите си? След като си осигури финансиране за голям магазин… защо не?
Заключи поршето си и прекоси улицата, стиснала здраво новата си чантичка „Прада“. Тук наистина беше претъпкано.
Но магазинът беше много хубав. Вътре също бе много светло, с огледала на две от стените, за да се намали малко натоварването на пробните, както и рисунки на пясък и море. Прочутите тениски на марката бяха подредени гениално. Вместо да бъдат групирани по стил, което принуждаваше купувачите да ровят в купчините, докато намерят своя номер, в „Уейв“ бяха изложили стоката си по размер — от шести до четиринадесети. Щом веднъж намериш своя размер, вече знаеш, че всичко на този рафт може да ти стане. Гениално! Джейн остана силно впечатлена. Дори и тя не се бе сетила за това.
Проправи си път в тълпата до рафтовете с шести размер и грабна десет тениски, които занесе до касата. Опашката беше дълга и Джейн използва момента да наблюдава работата на продавачките. Всички се усмихваха въпреки напрежението; забеляза, че са предимно имигрантки, всичките облечени полуофициално — бледосини панталони и най-различни тениски и блузи в пясъчен цвят. Изглеждаха добре; заети, но въодушевени. Именно така искаше да изглеждат и нейните служители.
Опашката се премести малко и Джейн успя да зърне касата. Зяпна от изненада.
Застанала зад щанда, заета с маркиране на покупките, усмихната и весело бъбреща, беше Сали Ласитър.
— О, боже мой — възкликна Сали. — Джейн, наистина си ти. Ти си!
Всички мисли за бизнеса се изпариха от главата на Джейн като утринна роса.
Успя едва да промълви:
— Сали… О, Господи, Сали…
А после пред очите й се появиха тъмни кръгове, Джейн се олюля леко и припадна.
Тридесета глава
Джейн се свести само след минутка в офиса на Сали, в задната част на магазина; приятелката й плискаше лицето й с вода.
— Добре, добре! — Джейн се засмя. — Стига. Съвзех се. — Зяпна Сали, сякаш виждаше призрак. — Не мога да повярвам, мислех, че съм те изгубила завинаги. Знаеш ли колко пари съм пръснала, за да те намеря? — Тя стисна здраво ръката й. — Имаш ли представа къде е Хелън?
— Намерих я! — изчурулика Сали, която кипеше от вълнение като същински гейзер. — Миналата седмица. И тя дойде в магазина — това е най-хубавото нещо, което някога съм правила.
Джейн се ухили глуповато.
— Това е невероятно. Как е тя?
— Сега се казва Хайя.
— Моля?
— Нека тя да ти разкаже. — Сали изтича да отвори вратата. — Ли Сун, ще си взема почивка до края на работния ден.
— Колата ми е паркирана отпред. О, Сал, Сал! — Джейн с мъка се изправи на крака и стисна в здрава мечешка прегръдка най-близката си приятелка. — Нямаш представа какво означава това за мен! Не можеш да си представиш колко дълго съм чакала да те видя. Липсваше ми, толкова много. Защо не ми се обади?
— Опитах. Ти не се задържаш много на едно място, скъпа. Беше изчезнала от града. Без да оставиш адрес за връзка, без нищо.
— Може ли да се обадим на Хелън? — с надежда в гласа попита Джейн. — Къде е тя?
— Насам. — Сали я изведе през задния вход. — Хайде веднага да идем при нея. Има къща близо до Холивуд Хилс.
— Ето я колата ми — каза Джейн и кимна към отсрещната страна на улицата.
— Уха. — Сините очи на Сали се разшириха. — Явно и ти си се справила чудесно. Ние с Хайя се оправяме някак, но ти…
— Парите не са всичко. Всъщност, без вас двете изобщо не беше весело.
Сали се усмихна и в очите й проблесна частица от стария плам.
— Скъпа, това ще се промени.
— Оооо! — Хайя изпищя от радост и изтърва чинията, която миеше, в мивката. Изтича на двора и обви ръце около Джейн в мига, в който тя слезе от колата. — Не може да бъде!
— Бременна ли си? — Джейн я целуна и погали закръгления й корем. Стисна здраво лявата ръка на Хайя. — Чух за брака ти, за Ахмед. Много съжалявам.