— Слава богу. — Сали се ухили иронично. — Това не е съревнование.
— И аз изгубих девствеността си с един абсолютен негодник, но това бледнее в сравнение с преживяното от вас. — Въпреки това им разказа и им сподели какво е осъзнала за Томас. — Много ме бива да се оправям с пари. — Джейн сви рамене. — Не ме бива с мъжете.
— Никого ли си нямаш? — попита Хайя.
Сети се за Крейг.
— Има един мъж… — Тя сви рамене. — Но няма да се получи нищо.
Хайя вдигна чашата си с лимонада.
— Намерихме се и никога вече няма да се разделим.
— Амин! — възкликна Сали.
— За бъдещето — вдигна тост Хайя. — За нас.
— За нас — съгласиха се и другите две, чукнаха чашите си и отпиха.
— Трябва да се връщам в магазина — въздъхна Сали.
— Елате довечера у нас — веднага предложи Джейн и им даде адреса си. — Толкова много имаме да си разказваме. Имам чувството, че едва сме започнали.
Трите се събраха на вечеря същия ден в задния двор на Джейн. Тя бе купила готова храна от пазара и бе сложила всичко на трапезата — печено пиле, шунка, ягоди, пъпеши, франзели, вино и сокове, както и кана с чиста вода и натрошен лед. Градината й бе суха, но някой я бе засадил много предвидливо — имаше розмарин и лавандула, палмови дървета и кактуси; до устойчиви на сушата рози бяха посадени лехи с провансалски подправки. Джейн запали множество свещи и светлината им грееше меко в спускащия се над Лос Анджелис мрак. Спомни си как бедна и самотна бе напуснала този град и оголената напълно къща, която много приличаше на тази. Приятелките й ги нямаше, а така наречената й бавачка бе изчезнала с най-високата скорост, която колата й можеше да вдигне.
Джейн си позволи да се наслади на мига — беше се върнала и сега, когато имаше приятелките си, вече имаше всичко.
След всички ужаси, след много усилия и мъки най-сетне бяха заедно. И Джейн си каза, че в този миг е сред единствените близки хора, които някога е имала.
Закле си никога да не ги остави да си тръгнат отново.
Независимо от всичко.
— Харесва ли ви? — попита Джейн. Тъкмо бе развела другите две момичета наоколо; не й отне много време, но можеше да се гордее с къщата си. Беше много по-хубава от всичко, с което бе разполагала благодарение на баща си.
— Фантастична е. Справила си се най-добре от всички ни — отбеляза Сали с лека нотка на завист.
— Ако искаш, ще ти подаря един килим — като подарък за новия дом — предложи Хайя. — Имам един копринен килим от кашмир, който ще подхожда чудесно на спалнята ти.
— Не бих могла да приема подобен дар.
— Искам да е за теб. Ахмед би се натъжил, ако стоката му остане да събира прах в някакъв си склад в Лагуна бийч.
— Трябва да ги продадеш.
— Не мога. Нямам магазин — отвърна Хайя. — А не искам да ги дам на едро на някой прекупвач. Те са много ценни и заслужават нещо по-добро. — Тя сви рамене. — Може би след време, когато се роди детето ми, ще се занимая с тях. Искам да намеря за всички прилични домове — така, както Ахмед искаше да бъдат продадени. С уважение.
— Моите клиентки си падат само по модерното — отбеляза Сали.
— Как вървят нещата? — поинтересува се Джейн.
Сали се усмихна.
— Направо е супер. Всеки ден наемам нови шивачки. Не мога да смогна с търсенето. И давам интервюта. Всички местни вестници искат да поговорят с мен, а аз трябва да задоволя всички. Нали разбираш… — Тя се изчерви. — Да ги очаровам. Направо са луди по американския идеал. Ами ти? Защо напусна сладката си работа на изток?
Джейн им разказа, като не спомена и думичка за Крейг Левин.
— Сега искам да отворя магазин. Утре тръгвам по банките. Имам тринайсет срещи. — Тя сви рамене. — Ще бъде трудно да ги убедя, но мисля, че мога да следвам модела на „Уол Март“ и „Шоп смарт“ и да си набавя малко капитал. В това поне имам опит. Ще ми трябват пари да наема складови площи, да купя стока, компютри, да наема персонал. Става дума за крупна сума. — Опита се да си придаде уверен вид. — Някой все ще се навие.
Хайя внимателно си отряза парче зряла нектарина.
— А защо да не се откажеш от това?
— Казах ти, че не искам да получавам заплата.
— Не, защо не го направиш иначе? Всички ние имаме проблеми. На Сали й трябва пространство за продукцията, както и производител — не може вечно да разчита на домакини, които шият в задната стаичка. Аз не искам сама да ръководя магазин, но познавам бизнеса и имам стока — прекрасна стока. А ти имаш опит в механизма на продажбите.