Сали примигна.
— Да не би да предлагаш да си основем компания?
— Магазин. Да. Защо не? — Хайя постепенно се разпалваше. Погледна приятелките си и осъзна, че за първи път от много години се вълнува от кариерата си.
— Виж каква страхотна къща има Джейн и кола…
Джейн се изчерви.
— Каза, че те бива с парите. Е, и аз бих искала да имам свои. Не парите на баща ми или на съпруга ми, а мои собствени.
— И аз — възкликна Сали. — Но още имам чувството, че съм заседнала на стартовата линия.
— И трите имаме различни таланти. Какво ще стане, ако ги комбинираме? — предложи Хайя. — Да основем наш собствен магазин. И то не какъв да е. Страхотен магазин. Като „Харъдс“ или „Сакс“. — Обърна се към Джейн. — Знам, че си имала предвид масови стоки и много ниски цени, но тази сфера вече е претъпкана. Защо не обърнем модела наопаки? Дизайнерски стоки. Малки количества, високи цени. Всяко нещо ще се продава като бижу. Така, както Ахмед искаше да продаваме килимите си. Като произведения на изкуството. Мисля, че бяхме улучили правилната посока с галерията; просто нямахме представа за технологията на бизнеса.
Джейн направо потръпна от вълнение. Господи! Защо не? Вместо да се опитва да се изкатери сама по стръмния склон, защо да не впрегне и двете момичета? Сали разбираше от лукс като никой друг — сама бе свидетел на това. А от онова, което бе чула за Хайя, разбираше, че момичето е пораснало и се е превърнало в жена, преживявайки трагедията си. Притежаваше онази изтънчена красота, онази дълбочина на характера, която липсваше на блясъка на Сали. Защо да не основат магазин, който продава истински съкровища за ценители — прекрасни източни килими, произведения на изкуството, изтънчена мода, най-добрия грим? В Лос Анджелис имаше толкова много богати жени. А и тази концепция работеше по целия свят.
Самият търговски център като звезда. В Лос Анджелис, както Джейн отлично знаеше, скъпите магазини бяха просто в моловете — големи, бездушни молове, в които се качваш по ескалатори и вървиш по коридори с луксозни магазини. Ако постигнат целта си, Джейн щеше да предложи на тези жени едно-единствено убежище.
Тя навлезе в темата.
— И козметика — непременно трябва да има гримове.
— Мога да разработя собствена линия в козметиката — веднага се обади Сали.
— А аз мога да се върна у дома — да ида в Йордания. Ще ви донеса овлажнители от Мъртво море. Неговата кал има свойства, които и най-добрите лаборатории на Париж не могат да създадат.
— Ами мястото? — Джейн се замисли. — Това ще бъде най-голямата ни инвестиция.
— Но аз вече имам галерия — извика Хайя. — Сега е празна, но е почти хиляда квадратни метра. И има приличен паркинг.
— Ще ни трябва адвокат. — Джейн искаше да започне незабавно; не можеше да чуе за добра идея и да стои мирна.
— Ще основем компания. Какво ще кажете, дами, всяка да участва с една трета?
— Звучи добре… — Сали бе притеснена. — Вижте, вие и двете имате пари. Аз тъкмо започнах да продавам, още нямам нищо спестено.
— Компанията ще ти заеме, колкото ти е нужно. — Джейн махна с ръка. — Сал, ти притежаваш стил, какъвто ние никога няма да имаме. Това ни е нужно от теб, вътрешен дизайн, модни консултации. Не само за дрехите. Хайя може да се погрижи за екзотичните стоки, но ти трябва да се погрижиш за основното — фантастични чанти, страхотни аксесоари, електронни машинки, козметични терапевти. Трябва да е пълно с прелестни и апетитни дреболийки. Играчки за момичета. За магазина трябва да се говори — половината от добрата търговия е в представянето. Трябва да е претъпкано с хора от самото отваряне. Както малкото ти магазинче на „Мелроуз“.
— Значи така ще го наречем? — попита Хайя. — „Уейв“?
— Не — разпалено отвърна Сали. — Това е нещо съвсем ново. Само наше. Трябва ни ново име. Нещо, което да описва магазина. Нещо, което да описва нас самите.
Сали се замисли за миг и после се усмихна.
— „Блясък“ — каза тя.
Тридесет и първа глава
— Не.
— Съжалявам — не е за нас.
— Не мисля, че ще стане.
— Сигурно се шегувате — та вие, момичета, едва сте навършили пълнолетие.
Навсякъде се повтаряше същата история. Варираше само степента на грубост в отказа. Мениджърите клатеха глави. Смееха им се. Оглеждаха ги похотливо.
— Ще ми се Ахмед да беше тук. — Хайя прехапа устна. — Щеше да размаже физиономията на онзи тип. Видя ли как ме гледаше?