— Заради гърдите ти е — невъзмутимо отвърна Сали. — Имаш огромни гърди на бременна, Хайя. Някои мъже направо се побъркват от това, особено след като коремът ти още не личи.
— Роклята ми не е с голямо деколте…
— И пак могат да ги видят.
Беше си вярно. Хайя беше със скромна, дълга кремава рокля е висока талия, която Сали бе избрала за нея. Джейн беше в костюм на „Шанел“ — вече нямаше нужда да го съчетава с нещо младежко и модерно, след като имаше Сали, а Сали беше с тениска на „Уейв“ с едно голо рамо, ефирна къса пола и мъниста по собствен дизайн.
— Нямаше да се отнасят така с нас, ако бяхме мъже. Хайя гледаше намръщено.
— Е, предполагам, че нямаше да ни зяпат похотливо — съгласи се Сали. — Но вероятно щяха да ни изритат. Имаме някакъв опит, но не е нещо особено.
Джейн се намръщи.
— Вие, момичета, се прибирайте. Сали, ти се връщай в „Уейв“, продай малко поли. Ще ни трябват пари в брой.
— Ами ти какво ще правиш? — попита Хайя.
— Ще намеря капитал. — Джейн сви рамене. — От… друг източник.
— Надявам се, че няма да заложиш къщата си на състезателен кон — обади се Сали.
— Не. — Джейн се смръщи. — Това, което имам предвид, не е толкова разумно.
Когато другите си тръгнаха, Джейн се качи в колата си и затвори вратата. Краката я боляха, беше изтощена. Но се концентрира върху онова, което трябваше да направи.
Трябваше — не че искаше.
Извади тежкия си мобилен телефон и набра номера.
— „Корпорация Левин“, офисът на Крейг Левин.
Макар да беше сама, Джейн силно се изчерви.
— Мога ли да говоря с господин Левин, ако обичате?
— Днес не е в офиса, госпожо. — Любезният отговор подейства на Джейн като ритник; не можеше да повярва колко разочарована се почувства. — Мога ли да му предам кой се обажда?
— Разбира се. Казвам се Джейн Морган.
— От коя компания?
— От „Блясък“. — Донякъде бе истина. — Номерът ми е 555–9856.
— Ще предам за обаждането ви — любезно продължи секретарката. — Благодаря ви, че позвънихте.
Джейн затвори и внимателно облегна глава на кормилото. Защо? Защо бе постъпила така? Той нямаше да й се обади. Крейг Левин имаше по-важни занимания.
Телефонът й звънна. Тя подскочи уплашено.
— Джейн Морган.
— Обажда се Крейг Левин — каза той и тя усети как топлината се разстила от лицето й надолу към гърдите й и свива пипалата си дълбоко в стомаха й. — Разочарован съм, Джейн.
— Защо?
— Не ми се обади у дома, нито на мобилния. Което означава, че искаш да говорим за бизнес, или поне така се оправдаваш пред себе си.
Тъй като не можеше да я види, тя се усмихна.
— Хвана ме.
— Тогава ела да ме видиш. У дома, в Холивуд Хилс. — Даде й адреса си. — В момента съм свободен.
— Обещаваш ли да не ме сваляш? — настоя Джейн, борейки се за малко самоконтрол.
Стори й се, че долавя широката му усмивка през телефона.
— Категорично не. Напротив, обещавам да използвам всички средства, за да те сваля. Ела да ме видиш — но на собствена отговорност, скъпа.
Левин затвори. Джейн веднага запали мотора и се включи в движението. Какъв избор имаше? Трябваше да иде.
Така че нямаше значение, че освен това искаше да отиде.
— Добър ден. Госпожица Морган?
— Да — отвърна тя с пресъхнала уста.
Икономът се усмихна.
— Моля, последвайте ме, госпожице.
Бащата на Джейн я бе водил в някои много величествени имения, но никога през живота си не бе виждала подобно нещо.
Къщата бе огромна. Дори входното антре — облицовано в мрамор и пълно с колони, проектирано от интериорен дизайнер, с произведения на модерното изкуство и стари шедьоври, съчетани в едно общо пространство. Имаше вътрешни фонтани и пищна зеленина. Докато следваше иконома, Джейн мина под множество колонади и през вътрешни градини, зърна част от огромната библиотека, домашния киносалон и закрития плувен комплекс. Това бе зашеметяваща и откровена демонстрация на богатство. Без излишна скромност. Левин явно бе усвоявал уроците по стил в същата школа като Сали Ласитър. В сравнение с неговото имение, това на бащата на Сали изглеждаше като скромен дом във Вирджиния.
— Очакват ви в заградената градина, госпожо.
— Сякаш има и други — пошегува се Джейн.