— В къщата има шест отделни градини — без да се усмихне, поясни икономът. — Бихте ли дошли насам?
Тя го последва покорно.
— Джейн. — Левин седеше на шезлонг край басейн с олимпийски размери, вкопан в хълма; гладък като стъкло, той бе кацнал на ръба на имението и човек имаше усещането, че плува към небето. Имаше и гравирани дървени канапета с меки бели възглавници и балдахини от коприна, напълно зареден открит бар и зелени плетове, изпъстрени с ароматен червен жасмин. — Радвам се да те видя. — Той стана и се приближи, като я целуна по двете бузи, когато икономът му се отдалечи. — Позволих си да ти приготвя коктейл „Белини“ — с пресен сок от праскова.
Джейн пое коктейла. Това й се стори най-безопасното нещо, което можеше да прави. Така щеше да се концентрира върху глътките студено шампанско, вместо да гледа тялото му. Левин работеше върху тена си: широки гащета, обикновени джапанки и очила — не носеше нищо друго. Гръдният му кош бе много мускулест — човекът явно вдигаше тежести — и блестеше от нанесения лосион против слънце.
Реакцията й на подобна сила бе чисто първична. Никак не й помагаше и фактът, че сега бе тук в ролята на молител и на практика бе дошла, за да падне на колене и да иска помощ. Това зареждаше атмосферата с еротичен привкус.
И, както осъзна Джейн, тя вече бе възбудена.
— Благодаря, че ме приехте…
— Ако кажеш „господин Левин“, ще те изхвърля.
Тя се изчерви; наистина имаше намерение да опита този подход.
— Крейг — предаде се тя.
— Искаш финансиране, а банките не се отзовават.
Джейн примигна.
— Откъде, по дяволите, знаеш?
По дяволите! Сякаш можеше да чете мислите й. Инстинктивно разбираше, че той я познава по начин, който бе напълно непостижим за Джуд Ферърс.
— Ако не беше така, сега нямаше да си тук. — Той се засмя лениво. — Щяха да ти трябват поне още два-три месеца, за да дойдеш и да ме потърсиш. Искаше да откриеш верига евтини магазини; няма търговска банка, която да те финансира. Би могла да изчакаш още няколко седмици и да обиколиш всички банкери и инвестиционни къщи. Но аз те познавам, ти си нетърпелива, искаш целия свят, и то за вчера. — Очите му я пронизаха и Джейн усети как коленете й се подкосяват. — Затова си дошла при мен, защото аз мога да ти го дам. Нали така?
Гърлото й бе пресъхнало.
— Така е. — Отпи глътка от коктейла си. Беше чудесен, с аромата на италианска прасковена градина.
— Казах ти, че няма да правя бизнес с теб.
Смущението на Джейн стана още по-голямо.
— Разбирам. — Опита се да събере останките от достойнството си. Може би беше лудост. Защо да сключва сделка за милиони долари само заради един общ самолетен полет?
— Е, благодаря, че ме прие.
— Но ще ти дам парите — каза той. — Като подарък. Без никакви задължения. Един милион долара.
Не го попита дали говори сериозно; това поне бе ясно.
— Не мога.
— Ти си пълнолетен човек, както сама ми заяви. Можеш да правиш каквото си поискаш.
— Не мога — не мога да бъда зависима от някой мъж. Ако ми дадеш един милион долара, ще съм като Мария-Антоанета, която си играела на овчарка. — Стисна здраво столчето на чашата си шампанско. — Господин Левин, Крейг. Дай ми милиона, но не като подарък, а като търговски заем. Няма да правиш бизнес с мен. Ще работиш с „Блясък“ — това е компания. Не участвам само аз. В нея е и Сали Ласитър. Тя е нашият моден експерт.
— Чувал съм за нея. — Той кимна. — Имаше голяма статия в „Ситизън“, притежава много популярен магазин на „Мелроуз“. Обмислях да й направя оферта за финансиране в замяна на дял от бизнеса.
— Както и Хайя ал Яна. Приятелка от училище. Омъжи се за египтянин — тя има опитно око, виждала съм стоката й. Хайя внася в компанията ни самата сграда и чудесен паркинг, както и страхотни произведения на ислямското изкуство и старинни килими. Тя ще ни донесе и други страхотни стоки, изключителна козметика, която не можеш да си купиш в Съединените щати. — Джейн искаше той да й повярва. И без друго щеше да й даде парите, но сега искаше да го убеди в идеята си.
Отчаяно искаше да впечатли Крейг Левин. И не смяташе да се задълбочава в мотивите си.
— Двете с Хайя си поговорихме снощи. Тя иска нещо специално за „Блясък“. Иска да бъдем в авангарда на етичния бизнес — а и аз искам да го направим, защото това се продава. Като „Боди шоп“, като Анита Родик. Хайя ще организира световната ни мрежа и ще ни снабдява със стоки, ръчно произведени от бедни жени в Йордания и Близкия изток, където има контакти — в Египет, навсякъде. А по-нататък и в Африка и Азия, щом имаме пари за търсене на местни таланти. — Джейн бързаше нататък, усетила, че бъбри несвързано. — Жените ще го харесат, а пресата ще полудее по него. А Хайя е много всеотдайна. Такава е по характер — ако се запознаеш с нея, ще видиш.