— Вероятно ще го направя. — Очите му грееха развеселени, докато тя продължаваше с изложението си.
— Затова трябва да погледнеш на нас като инвеститор. Знаеш за опита ми в управлението на персонала и разходите. И сам каза, че бездруго си имал намерение да се свържеш със Сали. Колкото до Хайя, вярно, трябва да се довериш на думите ми. Но не може да се отрече, че тя ни носи сградата на магазина и паркинга. Така че компанията притежава физически активи.
Левин наклони глава.
— Добро предложение. Сделката е сключена.
— Не. — Джейн беше твърда. — Искам два милиона. За да проработи този магазин, ни е нужно най-доброто. Персонал, униформи, служители, които да паркират колите, стока. Имаме известно предимство, защото имаме недвижима собственост. Но трябва да демонстрираме богатство, Крейг. Ние ще продаваме американската мечта с лек екзотичен привкус и всичко трябва да е на ниво.
— Три милиона — каза той. — И ще получа десет процента от компанията.
— Четири — контрира тя.
Левин се ухили.
— Три, сладурче, иначе се оттеглям, а повярвай ми, знам как да го направя.
— Ще трябва да го съгласувам с партньорите си. — Джейн се усмихна въодушевена от успеха си. — Но съм почти сигурна, че ще са съгласни.
— Добре. — Той се приближи и се надвеси над нея; лицето му бе над нейното, устните му бяха близо, прекалено близо. — Приключихме с това. Можем ли да продължим?
Тя се концентрира, опита се да се бори със себе си; топлината се разливаше по цялото й тяло. Джейн копнееше за целувката му толкова силно, че чак й прималяваше.
— Аз не съм за продан — прошепна тя.
Очите му се впиха в нейните и устните му се приближиха с още сантиметър; устните на Джейн се овлажниха и разделиха. Точно преди целувката той се отдръпна.
Джейн преглътна сухо; остана да копнее за него, разочарована.
— Не искам жена, която мога да си купя. — Очите му изучаваха лицето й внимателно. — Ще подпиша документите и парите ще бъдат преведени във фирмената ти сметката още утре, след като адвокатите ми прегледат договора за дялово участие. След това ще си получила каквото ти е нужно от мен и аз няма да мога да си го взема обратно. — Той протегна ръка и погали с върховете на пръстите си лицето й; Джейн вече не можеше да се сдържи и потрепери от докосването му. Мигновено си припомни колко силно възбудена бе в самолета.
— След това ще дойда при теб. И ще видим какво ще стане.
Тя се насили да отстъпи крачка назад.
— Адвокатите ми ще се свържат с теб. — Трябваше да добави: — Благодаря.
— Утре — каза той с лека настоятелност. — Ще се видим пак, Джейн Морган.
Тя се завъртя на пети и побягна.
— Не искам да ходя — изхленчи Мона.
— Трябва. — Сали бе непреклонна. — Мамо, трябва. Ето ти маратонките. Искаш ли аз да ти ги завържа?
— И сама мога да се обличам — сопна се Мона.
Сали се зарадва да го чуе; напоследък не бе много сигурна. В стаята на Мона не миришеше особено приятно. Сали бе махнала потните чаршафи от леглото, но застоялата миризма на прекалено много сън и леност все още насищаше въздуха.
Край. Нямаше да се откаже от майка си. Компанията вече бе създадена, имаха и финансиране; за пръв път от години Сали вярваше, че я очаква добро, наистина добро бъдеще.
— Ето. Взех ти нов спортен екип. „Найк“ — най-доброто. Ще тичаме по Венис, покрай плажа. — Защото никоя от приятелките на майка й нямаше да е там. — След това ще те гримирам хубаво и можеш да дойдеш и да видиш новия ни магазин.
— Какъв магазин?
— „Блясък“ — отвърна Сали. — Много ще ти хареса.
Щом можеше да промени стила в Лос Анджелис, значи можеше да промени и майка си. Нали така?
Майка й бе пристрастена. Сали бе признала това пред себе си и го бе приела спокойно. Един пристрастен човек не можеше просто да се откаже. Трябваше да замени пристрастяването си с нещо друго. С нещо положително.
Сали се спря на фитнеса. Майка й щеше да се пристрасти към фитнеса. Ако това означаваше, че Сали трябва да бяга по три километра всеки ден, което бе напълно излишно за нея, тогава така да бъде. Щеше да кара майка си да си мие косата, да си направи маникюр и коламаска, да използва ежедневен грим и да бяга по плажа. Мона бе изгубила цялата си гордост и себеуважение, но имаше хубаво лице за по-възрастна жена. Не би трябвало да е в това състояние. Да се крие зад бутилката или зад шишенцето с приспивателни.