Мона седеше нацупена и облечена в огромен розов спортен екип, а Сали, прибрала дългата си руса коса в стегната конска опашка, носеше същия, но наполовина по-малък. Болезнено съзнаваше колко добре изглежда самата тя и колко окаян вид има Мона, чиито някога стегнати бедра и чисто лице сега бяха загрозени от алкохола, който бе съсипал кожата й и я бе накарал да подпухне.
Но Мона можеше да се промени. Всеки можеше. Сал го бе направила — сега бе директор на компания.
Тя искрено вярваше във философията на „Блясък“. Красотата не бе само повърхностна, тя бе въпрос на гордост. Не всеки можеше да олицетворява идеала за американска красота като нея, но всеки можеше да изглежда възможно най-добре. А най-добрият вид на майка й съвсем не бе този в момента.
— Хайде. — Тя сграбчи със силната си ръка лакътя на майка си; жената миришеше неприятно, на застояла пот, но Сали не се отказа. — Да тръгваме, мамо. Ела с мен.
Всяка сутрин и вечер в продължение на седмица Сали принуждаваше Мона да тича. Отначало беше по-скоро бързо ходене, а и майка й успяваше да измине едва около миля. На втория ден Мона понякога се затичваше, преди отново да поеме ходом. Сали не се притесняваше. И това бе напредък.
Опитваше се да накара майка си да се почувства горда. Първият ден бе най-хубав — накара я да си вземе дълъг душ, да си обръсне краката, да си направи маска на лицето и да измие и изсуши косата си. Сали изпра спалното й бельо и напълни стаята с лавандула и рози. На втория ден, след като се изкъпа след бягането, Сали отдели време да гримира старателно Мона. На третия ден я заведе до „Блясък“ и й помогна да си избере няколко рокли — свободни и красиво изработени арабски рокли от Гада и Египет, които бяха пристигнали предния ден от един от снабдителите на Хайя.
И нещата потръгнаха. Сали забеляза проблясъка на интерес, който се върна върху лицето на Мона, както и начални признаци на себеуважение; Мона започна да се къпе, да сресва косата си, ставаше от леглото, без да я увещават.
В края на първата седмица Сали се върна от магазина и видя, че майка й е пазарувала — съвсем сама. Беше купила няколко възглавнички и свещници и бе пренаредила мебелите в малкия им апартамент.
Само след месец Мона вече се побираше в старите си джинси. Не бе докоснала алкохол — дори и от водата за изплакване на уста, почти половин година. Имаше и други окуражаващи признаци. Бе попитала Сали дали може да иде на зъболекар и да избели зъбите си — вече се гордееше с новата си визия. Мона дори започна редовно да посещава фитнес клуб — добави и работа с тежести към бягането, сутрин и вечер. Сали я записа в курс по йога, където за първи път след смъртта на Поли Мона започна да се сприятелява с нови хора.
В очите на Сали имаше сълзи първия път, когато изпрати майка си на кафе с приятелка. Фитнесът бе помогнал за това — добра физическа форма, себеуважение, както и положителни очаквания за бъдещето. Понякога червилото и една хубава рокля наистина бяха много важни. Нямаше да е силно преувеличено да се каже, че стилът бе спасил майка й.
Докато Джейн се занимаваше с техническата част, наемаше служители и се срещаше със счетоводители и банкери, подписваше сделки със снабдители и планираше разположението и инфраструктурата на магазина, а Хайя ежеседмично летеше с огромния си корем на бременна до Средния изток, където намираше изумително красиви лампи, килими, мозайки и бижута, Сали напътстваше екипа си от дизайнери. Правеше скици, възлагаше поръчки на фабриките, сключваше договори с други неизвестни таланти. Правеше всичко, за да отрупа „Блясък“ с най-модерните и търсени дрехи и аксесоари, както и с изчистени класически модели. Нищо евтино, нищо разголено. Сали правеше така, че дефектите да изчезнат, не искаше дрехи, които изискват перфектно тяло. Всички поли и рокли бяха ушити от тежки платове и бяха подплатени. Освен това започна с цветови палитри, които можеха да се съчетават.
Имаше и раздел за работещата жена. Защо да жертваш женствеността си в офиса? Сали се насочи към скъпите материи като коприна, сатен, кадифе и плътен памук — никакъв лен, защото се мачкаше, и работеше изключително в черно, бяло, пясъчен цвят и тъмносиньо; всяка дреха подхождаше на другата. Кройките бяха класически, но с женствени детайли. Блузите — с широки маншети и малки копченца като мидички, но вталени и с мекотата на коприната. Полите имаха асиметрична кройка и стигаха до коляното или се спускаха чак до пода и се разширяваха долу като рибя опашка. Панталоните бяха с тясна талия, но по-широки в бедрата, за да помогнат малко там, където повечето жени имаха нужда. Като се прибави и чифт от обувките с платформа и висок ток, които Сали сама бе измислила, всяка жена получаваше височина, комфорт и стил, както и моментална загуба на поне два килограма.