Но Сали знаеше, че „Блясък“ трябва да бъде много повече. Трябваше да бъде желана цел, истинско преживяване. Страхотните дрехи и красивите килими и пъстри мозайки бяха нещо чудесно, но Сали отлично разбираше защо жените пазаруват. Беше заради усещането да попаднат в пещерата на Аладин, да бъдат заобиколени от красиви и прелестни неща.
Сали се зае с разработката на по-дребните стоки: независими козметични компании, органични производства, които се разграничаваха от жестокото отношение към животните, марки, които не желаеха да правят бизнес с големите вериги. Подбираше само най-разкошните стоки. Червила, опаковани като бижута, обсипани с изкуствени рубини и диаманти. Меки четки за грим направо от Изтока, направени от естествен косъм. Парфюми във флакончета от искрящ кристал. Нежни гривнички за късмет, за които можеше сам да избереш камъните, които да добавиш като висулки — клиентите можеха да си гребнат камъни със седефена лъжица, като хайвер, и да плащат на лъжица. Изящни колиета, изработени в Сан Франциско от майстор, на когото се възхищаваше — лъскави листенца от мед и злато, които звънтяха, докато вървиш. Гривни за глезена с малки звънчета. Компактни сенки за очи от едно ателие във Венеция, където много умело ги слагаха в мидени черупки. Благоуханни масла във флакончета, които можеха да ароматизират цяла стая. Свещи, направени като послания, с фитил върху всяка буква — „Горещо“ бе любимият й модел.
И така, бавно, стоките в магазина постепенно добиваха облик. Дантелено ветрило от Париж. Чифт оранжеви кожени сандали на висок ток с тънки каишки и нежни бели розички върху каишките. Масло за вана „Флорис“ от Европа. Шоколади „Карбонел и Уокър“. Шотландски кашмир и ирландски лен. Австрийски сребърни канички за кафе. Това щеше да е уникално място за пазаруване, мислеше си Сали, въодушевена, че е намерила истински майстор, който да й продаде цяла серия гравирани стенни часовници с кукувички, които си имаха дори и танцуващи фигурки на селяни, лисици и катерички, както и майстор на сладолед от Рим, който се бе съгласил да пренасят продукцията му със самолет и да я предлагат в кафенето на „Блясък“. Магазинът щеше да е като ваканция за богатите американци, които не искаха да използват паспортите си. Беше като рай. Дребни, неустоими, прелестни стоки, които просто те караха да посегнеш към портфейла си…
Сали работеше като дявол. Работеше като маниак, също като Джейн и Хайя. Единственото, за което мислеше Джейн, бе как да върне парите на онзи тип Левин. Хайя се бе посветила на задачата да осигури наследство на детето си и да помага на бедните жени, които бяха зависими от мъжете; печалбата не беше много важна за нея. Сали, от друга страна, мислеше за майка си, за баща си, за стила и гордостта. Не беше лишена от егоизъм, съвсем не бе някоя измислена светица. Тя не беше Майка Тереза, в никакъв случай. Именно усещането й за стил я бе довело дотук. Щом можеше да помогне на другите жени, значи тя самата щеше да забогатее. Щеше да си върне предишния живот.
Докато Мона се потеше и се бе посветила на новата си мания във фитнеса, Сали Ласитър не излизаше от офиса си. Потопи се изцяло в модния бизнес и това много й харесваше.
Сали никога не мислеше за друго, освен за новата си работа и грижите за майка си, като я наглеждаше да не се върне към предишното си състояние. Нямаше време за нищо друго.
Определено не и за мъже.
Тридесет и втора глава
— Ето го и океана, точно вляво.
Сали кимна, за да пести дъха си. Супер. Сега майка й беше в по-добра форма от нея. Показваше й новия маршрут, по който тичаше, към магистралата и после направо надолу към брега.
— Ще пробягаме около километър и после тръгваме към каньоните.
— Идеално. — Сали не искаше да говори. Все още бе слаба и с отличен тен, но издръжливостта й я нямаше никаква.
— Ще минем напряко, оттук през горичката. — Мона завиваше наляво и Сали видя как краката й се движат пъргаво по песъчливата пътека. По дяволите, тази жена имаше страхотни мускули…