— Никаква. Вие сте Крис Нелсън. Бейзболният играч.
Сали не беше фен, но беше чувала за Крис Нелсън. Защитникът на „Доджърс“, който имаше основна заслуга за класирането на отбора. Звезда от Висшата лига. Мегазвезда в този град; дори и холивудските звезди му се подмазваха.
— Е, добре, направете ми една услуга. Не казвайте на никого за случката. Не ми е нужна публичността, пресата ще ме преследва седмици наред.
— Няма.
— Бих останал, за да видя как е майка ви, но съм сигурен, че ще се оправи.
— Благодаря ви отново. — Сали прехапа устни. Не можеше да моли човека за нищо друго. Ако сега го направеше, щеше да заприлича на някое от момичетата, които все се опитваха да прекъснат тренировките, облечени с най-късите си поли. — Ще се оправим, щом полицаите пристигнат. И… знаете ли, вие сте герой, господин Нелсън.
Трябваше да го каже. Изчервяването й стана още по-силно.
— Много мило. — Той й намигна и стомахът на Сали се сви. — Много отдавна не съм виждал момиче да се изчервява.
— Ръцете ви са целите изранени.
— Ами, да. Рамото ми сигурно е изкълчено.
— Предполагам, че вашият физиотерапевт ще прати наемен убиец по дирите ми — пошегува се Сали.
— Джон Тепес със сигурност ще го направи, ако пропусна мача срещу „Янките“ — отвърна той. Тепес бе мениджърът на отбора. — Но не се тревожете. Ще дойда да ви спася.
Сирената прозвуча по-близо. Той се изправи и Сали се засрами от себе си, задето съжаляваше, че той си тръгва, докато майка й лежеше в безсъзнание само на няколко крачки.
— Ти си Сали Ласитър, нали?
Тя направо се слиса.
— Откъде, по дяволите, знаеш?
Той се развесели от докачливостта й.
— От вестниците. Моята приятелка ми показа снимка. Купила си е няколко тениски от магазина ти; изглеждаха много секси върху нея.
Приятелка. Да. Естествено. Сякаш имаше вероятност секси атлет със статут на звезда като него да остане необвързан.
— Благодаря, господин Нелсън.
— Мисля, че е редно да ме наричаш Крис след всичко това. Довиждане, скъпа. Феликс!
Той подсвирна и кучето скочи от мястото си и го последва с подскачане надолу по хълма.
Сали още седеше загледана в пространството, когато пристигнаха полицаите. Двамата бяха едри мъже, но с големи кореми, които повече подхождаха на Дядо Коледа. Нямаше да са й от никаква полза.
— Тя е добре, ще я закараме в болница „Мемориал“ в Малибу. Какво е станало тук, госпожице? Как я издърпахте обратно?
Разказа им случилото се, без да спомене името на Крис Нелсън. Те подсвирнаха и се наведоха да хванат майка й за раменете и глезените, след което се запрепъваха по пътеката под тежестта й.
— Каква история само — каза единият. — Какъв човек!
Да, помисли си със съжаление Сали. Страхотен мъж.
Мона имаше сътресение на мозъка, счупена ръка и леки охлузвания. Сали се чувстваше леко гузна от облекчението, което изпита, когато я оставиха за няколко дни в болницата. Опита се да се зарови в работа. Бейзболистът бе нарушил спокойствието й, бе я разтърсил дълбоко и тя се будеше сутрин, разстроена от полузабравените еротични сънища.
Сали се мъчеше да забрави Крис Нелсън. Той не бе истински, беше медиен герой. Имаше си и приятелка. Може би просто я тормозеха хормоните на пубертета или нещо такова. След Лео не бе искала дори да целуне някой мъж.
Знаеше, че е нормална хетеросексуална жена. Може би Крис просто бе първият мъж, когото бе пожелала. Чисто съвпадение, реши тя.
Но сега, когато го бе срещнала, Сали го виждаше навсякъде — по новините, докато прескачаше между каналите, както и винаги, когато зърнеше спортен запалянко с тениска на „Доджърс“. А само след няколко дни новината се разчу. Неназована „контузия“ го бе поставила в списъка с резервите за цял месец на възстановяване. Нелсън в резервите бе повод за разговори в цял Лос Анджелис.
Сали чакаше със страх нещо да се случи, новината да изтече; ако полицаите бяха проследили обаждането му или… Половината спортни фенове в Лос Анджелис щяха да блокират новия им магазин.
Това не стана. Той просто се подложи на физиотерапия, както разбра от новините по радиото, и спасителната му мисия остана в тайна.
И така Сали продължи с работата си. С дизайна. Покупките. Превръщането на „Блясък“ в истинско послание. Изключително, разкошно, невероятно пищно и разточително преживяване още от мига, в който клиентът оставеше колата си на паркинга. Когато човек пазарува тук, категорична бе Сали, няма просто да си купи рокля или бурканче нощен крем; всеки ще получи късче от холивудската мечта.