Тя имаше своята мечта и другите две момичета я оставиха да продължи. „Блясък“. Името казваше всичко. Всяко пазаруване щеше да е истинска ваканция. Нещо, което да оправдае невероятно високите им цени.
Може би Летиша Бери щеше да дойде да пазарува, помисли си Сали. Приятелката на Крис Нелсън.
Летиша, или Лети, както я наричаше пресата. Бивша Мис Минесота, а сега звезда от телевизионен сериал. Висока, слаба, афроамериканка, с безупречна абаносова кожа, чипо носле и ослепително бели зъби. Тя пазаруваше само в най-добрите магазини, караше „Ферари“ и, както Сали разбра, излизаше с Крис Нелсън от близо година. Имаше слухове за евентуална бременност. Таблоидите пишеха, че ще се женят.
Естествено. Би било крайно невероятно Крис Нелсън да е необвързан. Сали бе искрено благодарна, че беше спасил майка й, затова се опитваше да се радва за Лети. И Крис.
Не се получаваше.
Казваше си, че в морето има много риба и всякакви такива. Сега, след като вече се интересуваше от мъже… След като бе спасила майка си… След като усещаше, че може да диша свободно… Имаше толкова много места, където едно младо момиче можеше да се запознае с мъже в този град.
Но и това не се получи.
Е, каза си Сали. Щеше да го погледне откъм добрата страна. Крис Нелсън бе разпалил кръвта й, бе пробудил в нея нещо, което смяташе, че никога повече няма да изпита.
Желание. Страст.
След изнасилването тя се бе затворила в себе си, бе станала почти като Джейн — истински робот; погълната от работата, от кариерата си, от задачата да спаси майка си и да се измъкне от канавката на бедността. Беше по-безопасно и по-просто да мисли само за това. Когато някой мъж я оглеждаше, тя изпитваше презрение, понякога страх. Никога желание.
Крис Нелсън бе рискувал живота си, за да спаси една непозната. Не беше някой надут милионер. Беше истински мъж, безкористен и мъжествен, за разлика от безволевия и нагъл Лео Фиск. Той използваше силата си за защита, а не за да тормози другите. И Сали, която по характер бе спонтанна и закачлива, бе отговорила на това. Желаеше го, мечтаеше си да бъде с него, да правят любов. Във фантазиите й двамата бяха женени и отглеждаха децата си, които играеха футбол.
Разбира се, във фантазиите й нямаше друга жена.
Но жизнерадостната и женствена природа на Сали, която бе потисната от насилието на Лео, сега разцъфтя като кокиче, което се показва над замръзналата земя. И когато се затрупваше с работа, го правеше, за да се разсее от копнежа си по този мъж, а не, слава богу, заради омразата си към всички мъже.
Сали бе много заета. Независимо от всичко, колкото и да копнееше за Крис, магазинът се приближаваше към голямото откриване. Сега трябваше да организира рекламната кампания. Разпалено се хвърли в нея. Какво друго би могла да стори?
Тридесет и трета глава
Хайя се качи в лимузината с облекчение.
Имаше климатик, което бе истинска благословия след изпепеляващото слънце навън. Тя беше арабка и бе смятала, че ще понася по-леко жегата, но колкото повече напредваше бременността й, толкова по-трудно й ставаше.
— Закарайте ме до Бар ал Яни, моля — каза тя на шофьора.
— Добре, госпожо.
Човекът се включи в натовареното движение с лекота и сръчност и Хайя трябваше да положи усилие, за да остане будна. Страдаше от смяната на часовия пояс, но много й се искаше да приключи с това пътуване. След това можеше да се върне в хотела, да си изключи телефона, да окачи табелка на вратата да не я безпокоят и да си почине.
Беше много важно да купи достатъчно стока. Това пътуване трябваше да е четири пъти по-успешно, защото бебчето й ставаше прекалено голямо и неспокойно в корема й. Вече нямаше да може да лети до Средния изток. Трябваше й достатъчно стока, за да бъде зареден складът поне за пет месеца; нямаше намерение да се качи в самолет, преди детето й да стане поне на шест месеца и да е престанала да го кърми, а щяха да й трябват поне четири месеца, за да обучи някоя жена да следва високите й стандарти.
Сега поне съзнаваше, че не може да свърши всичко сама.
Изборът на скъпоценните стоки бе много важен за Хайя. Сали се грижеше за западните модни тенденции и за дизайна на магазина, а Хайя добавяше екзотичната нотка и етичния подход към бизнеса. Знаеше, че трябва да следва и двете стриктно. Тя купуваше произведения на изкуството, бижута, платове, лампи и килими от ислямския свят, но не от големите търговци, а от конкретни жени или от новосъздадените местни колективи, които се появяваха навсякъде — вдовици, неомъжени момичета, жени, чийто мизерен доход от прекрасните неща, които изработваха, поддържаше живота на децата им. Хайя имаше големи амбиции в това отношение. Искаше богатите американци да се пристрастят към тази красота и да плащат висока цена. Всеки щеше да спечели — купувачите получаваха уникални продукти, а не масово производство, вещи, които щяха да изглеждат прекрасно в домовете им за поколения напред. Жените, които ги изработваха, най-сетне щяха да получат справедлива и дори щедра цена според местните стандарти. Хайя не се съмняваше, че това ще преобрази живота на много хора. И, естествено, „Блясък“ щеше да получи солиден дял от посредничеството си.