Хайя все пак искаше да спечели и пари. Заради собствената си независимост и заради детето си — детето на Ахмед. Печалба и високи принципи. Ако можеше да ги съчетае, Хайя вярваше, че ще бъде щастлива; би могла да извлече нещо добро от смъртта на мъжа си, да промени света към по-добро.
Гада бе последната й спирка в това пътуване. Вече бе изкупила достатъчно мозайки от Йордания, килими от Мароко, лампи и дърворезби от Египет и възглавнички от Палестина, за да напълни трюма на цял кораб. Това отдалечено кралство бе последната точка. Искаше да инвестира в серия традиционни бижута от Гада. Жените от пустинните племена на Севера изработваха прекрасни огърлици и гривни, окичени с множество малки метални дискове — техния вариант на бижутата с монети в другите арабски страни. Хайя смяташе, че изглеждат женствени и нежни и подхождат на всяка жена, а когато бе показала една мостра на Сали, тя направо бе полудяла. Изящните колиета щяха да заемат централно място в колекцията от бижута при отварянето на „Блясък“. Традиционният метал бе сребро, но Хайя искаше да се договори с една женска общност да ги правят от мед. Американците не обичаха среброто, тъй като изискваше много усилия да се поддържа, понеже потъмняваше. Звънтящите луксозни гривни от огнено червено-златисто щяха да смаят холивудските дами. Щяха да купуват цели купчини от сексапилните играчки за жени.
— Може да има задръстване на пътя северно от града — обади се шофьорът, като мина на египетски арабски, който бе разбираемият език в Средния изток.
Хайя въздъхна:
— И защо?
Не искаше да закъснява. Очакваха я в градчето до малкия оазис и доста трудно бе уредила тази среща; тези жени не се доверяваха на американците, дори и на такива с арабско потекло.
— Има посещение на една от придворните дами. Шейха Айша, дъщерята на вуйчото на краля. Ще има голяма охрана.
— Естествено.
Хайя не искаше да бъде груба, затова прехапа устни. Кралското семейство на Гада, изключително богато заради петролния бизнес, както и заради разрастването на сделките с недвижими имоти в градските области по крайбрежието, бе голямо. Начело бе кралят, възрастен и уморен, който бе абсолютен владетел. Следваха многото му братя и синове, дъщери и сестри, все принцове и принцеси. Няколко степени по-надолу в кралската йерархия бяха титлите шейх и шейха. За всеки случай Хайя си припомни протоколните обръщения. Към принца или емира обръщението бе „Кралско Височество“, а към една шейха — просто „Височество“.
— Защо е дошла тук? Да не би да има някакво събитие?
— Жените от кралското семейство често посещават пазарите и базарите в района. Подкрепят местните занаяти.
— О! — Хайя се усмихна. — Наистина ли?
Кой знае, може би щеше да успее да извлече някаква полза от това. Замисли се за любовта на западните жители към титлите. Ако можеха да рекламират огърлиците от Гада като „носени от кралски особи“, щяха да се продават като топъл хляб. Дали тази шейха би се съгласила да я снимат с едно колие? Днес щяха да й покажат няколко мостри. Хайя се въодушеви, ясно си представи рекламната кампания. Още по-добре щеше да е, ако днес имаше и някоя друга дама, някоя по-висшестояща в йерархията, може би дъщеря на краля или негова внучка, истинска принцеса.
— Ако можете да ме закарате там половин час по-рано, ще получите бонус — каза тя. — Особено ако ме закарате възможно най-близо до мястото на посещението.
Истински триумф. Най-напред Хайя имаше удоволствието да разгледа колиетата, които й бяха представени лично от Бегум Гида ал Али, вдовицата на предишен водач на племето. Тя бе организирала групичката изоставени или бедни жени, много от тях вдовици или бивши бездомници, които живееха в отчайваща мизерия. Те бяха превърнали малките метални дискове в най-нежните и изящни колиета. Заслужаваха да бъдат считани за произведения на изкуството и Хайя не виждаше никакъв проблем да бъдат продадени именно като такива, както бе искал да прави и съпругът й. Сключи договор с тях, жените вдигнаха тост с ментов чай и тя им остави пари като предплата. Радостта, с която ги приеха, изпълни деня й с щастие.