Выбрать главу

Хайя му разказа малко от своята история. Но не много; не искаше да намесва прекалено името на Ахмед.

— Трябва да ви разпитам за магазина — каза той накрая, минавайки към деловите въпроси.

— Ще бъде много престижен и луксозен, а цените ще бъдат много високи. Имаме подкрепата на важен финансист — Крейг Левин.

— Левин — повтори името той, явно впечатлен.

— Аз съм пълноправен партньор. Мястото е бившата галерия на съпруга ми. Моята роля е да снабдявам магазина с произведения на изкуството, бижута и козметика от Средния изток. Възнамеряваме да навлезем в етичната търговия, като купуваме от местни жени и им заплащаме справедливи цени.

— И да изкарате солидна печалба.

Хайя не се смути.

— Да, компанията целѝ печалба. В крайна сметка на тези жени не са им нужни подаяния, а дългосрочни търговски партньори. Това може да се постигне само ако купувачите реализират печалба.

Той се усмихна леко, но с одобрение.

— Звучите като жена, която отлично знае какво иска.

— Точно така е. — Хайя леко склони глава. — И трябва да бъдем напълно откровени с вас, след като искаме съдействието на една шейха или принцеса.

— Това е вярно.

— Снимката на една такава дама с бижутата ще подпомогне каузата ни; това ще направи компанията ни по-богата и всъщност ще направи богата и мен. — Хайя леко се изчерви. — Макар изобщо да не се съмнявам, че тези бижута са достатъчно красиви да се продават и сами. — Тя се усмихна. — Вижте, господин Ибн Мохамед, старая се да бъда честна с вас, но това е чисто бизнес предложение, в крайна сметка.

— И то много добро. — Той замълча за миг, докато очите му я изучаваха. — Стига да можете да ми докажете, че ще плащате справедлива пазарна цена на жените в Гада, които ви доставят стоката.

— Веднага щом се прибера у дома, ще се погрижа да изпратят документите в двореца.

— Много добре. — Той се усмихна леко и очите му отново обходиха лицето й. Хайя се смути и извърна поглед. — Значи ще можем да правим бизнес заедно. Предполагам, че няма да се върнете скоро тук.

— Не и преди да се роди детето ми.

— Разбира се. — Той отново помълча, а после я погледна. — Ако мога да отбележа, госпожо Ал Яна, вие сте много необикновена жена.

— Това комплимент ли е?

Джабер се усмихна широко.

— Точно това е. Уверявам ви. Много се радвам да видя сънародник от арабски произход, който преуспява в Америка. Вероятно е още по-добре, че сте жена — и при това вдовица и бъдеща майка, инш Аллах. Това е все едно — как казват американците — „да пуснеш лисицата в кокошарника“.

— Точно така — отвърна Хайя и се засмя, защото той още повече й хареса. — Вие също сте доста необикновен. Очаквах един дипломат да е по-надут.

— Благодаря ви. — Той леко наклони аристократичната си глава и се върна към бизнеса. — Очаквам шейха Айша да се съгласи за снимките. Ако продажбите са успешни и нашите жени имат полза от това, дори и по-високопоставена дама от кралското семейство, вероятно някоя принцеса, може да се включи. Кралят одобрява търговията.

— Отлично — развълнува се Хайя.

— Но ще искаме да увеличите обема на стоките, които купувате от Гада — включително килими, лампи и така нататък.

— Надявам се, че ще отворим и други магазини — увери го Хайя. — Но няма да се обърна към вас, докато това не стане. И може да поръчваме много повече стока от Гада.

— Тогава съм сигурен, че ще сключим сделка. — Той вдигна чашата си с минерална вода за тост.

— Радвам се да го чуя, господин Ибн Мохамед.

— Моля, наричайте ме Джабер.

— Тогава ме наричайте Хайя. — Тя се усмихна.

— И още нещо… — поколеба се той. — Не че е от голямо значение, но когато комуникирате с двореца, не бива да използвате обръщението „господин“… все пак. Вижте, аз следя отблизо делата на шейха Айша, защото тя ми е майка.

Хайя се задави с водата си; закашля се от изненада. А после се изчерви силно, дълбоко засрамена.

— Искате да кажете…

Той не каза нищо.

— Извинете ме, Ваше Височество — измърмори Хайя, която искаше да избяга и да се скрие някъде.

— Няма за какво да се извинявате. Аз ви подведох. Би трябвало аз да ви се извиня. Просто заемам държавен пост и предпочитам да се отнасят с мен като с министър, а не като с член на семейството.