— Звучи разумно — съгласи се Сали, като вътрешно мразеше Лети Бери.
— Никога не е било страхотно, но бяхме добре. Излизахме пет години и никога не съм й изневерявал.
— А какво стана накрая?
Той захапа едно пилешко крилце и се облегна на стола си, за да остави достатъчно място помежду им. Сали забеляза това, но тялото й никак не го хареса.
— Казах ти, скъпа. Отдалечихме се. Случва се. И точно когато нещата съвсем забуксуваха, излязох да тичам. И чух теб. Както вече ти казах, ти ме заинтригува. Просто… не знам какво стана. Ти беше много смела, любезна и сдържана. Поведението ти беше различно от това на останалите момичета, когато разбра кой съм. — Сви рамене. — Макар да виждах ясно, че ме желаеш. Разбира се, казах си, че това е само стресова ситуация и няма защо да й отдавам голямо значение.
Сали се усмихна; тя си бе мислила същото.
— Но после започнах да научавам повече за теб. За куража ти. За твоя талант. Как си се грижила за майка си, не само в онзи ден на скалите. Ти и твоите смели приятелки. И те са много симпатични.
Сали се намръщи, усети как ревнува.
— Но съвсем не са като теб, Сал. И знаеш ли, започнах непрекъснато да мисля за теб. Отбивах се от пътя си и минавах покрай магазина, за да гледам как камионите разтоварват стока. Наистина работехте здраво. Кое друго двайсетгодишно момиче може да го направи? Всички други пилеят парите на бащите си в колежа и работят върху получаването на диплома. И една вечер, докато бях с Лети и вече се бяхме скарали, започнах да си мисля за теб. Това бе най-близката ми до изневяра постъпка. — Сали се изчерви.
— Скъсах с нея на другия ден.
— Тя разстрои ли се?
— Да. Не ми се говори за това.
— Съжалявам…
— Наистина ли?
— Съжалявам, че е била наранена.
— Ако я обичах истински, нямаше да мисля за теб. — Нелсън сви рамене, посегна към виното си, изпи го, а после напълни и своята, и нейната чаша. — Няма да кажа, че съм влюбен в теб, та аз едва те познавам. Може да си някоя луда. Но ако искаш да изчакаме и да видим колко сериозни са нещата помежду ни, преди да скочиш в леглото ми, нямам нищо против. Мога да чакам. — Той помълча. — Малко.
Сали се усмихна.
— Благодаря ти.
— Харесва ли ти храната?
— Сменяш темата.
— Не ме изкушавай, момиче. Все пак съм мъж — изръмжа той.
Тя почувства познатото изгарящо желание и покорно гризна резенче от пикантната наденичка.
— Да. Вкусно е — каза тя.
Нелсън се изправи, наведе се над масата и я целуна по устните, като устата му едва се допря до нейната; целувката бе много по-скромна от първата, но Сали пламна.
— Опитай прасковите — предложи той. — Сладки са. И студени.
Тя не можа да се сдържи и лек стон се отрони от устните й.
— Добре — каза той и се отдръпна. — Поне ще знам, че няма само аз да страдам. Искаш ли минерална вода?
Когато я остави пред апартамента й, той отново я целуна.
— Ще ти изпратя билети за утрешния мач. Има специална ложа за съпругите и приятелките на играчите. Започва в осем, така че може да си свършила в магазина.
— Репортерите ще ме видят…
— Скъпа, обзалагам се, че вече знаят. Ще дойдеш ли?
— Знаеш, че ще дойда — каза тя и напълно се предаде на силното и изгарящо желание, което кипеше в нея.
— Добре. Така по-лесно ще сломя съпротивата ти — каза той и й намигна. После вдигна стъклото на прозореца и си тръгна.
— Къде беше?
Мона се сърдеше. Ръката й още беше в гипс и се ядосваше, че Сали не й се е обадила цяла вечер.
— Извинявай, мамо. Другия път ще ти се обадя. Хей, утре ще ти свалят гипса.
— Ами, да. Това е хубаво. — Мона подсмръкна. — Няма да мога да тичам още четири седмици, но в салона имат голям басейн и мисля да започна да плувам.
— Звучи чудесно.
— Сали! Кой е мъжът, с когото се срещаш?
Сали се сепна, гузно.
— Откъде знаеш, че съм била с мъж?
— Заради изражението на лицето ти.
— Просто… един мил човек. Утре ще излизаме пак. Той е мъжът, който те спаси, мамо.
— Е, добре. Предполагам, че няма проблем, стига да не направиш някоя глупост. Помни, че татко те гледа отгоре.
— Добре, мамо — отвърна Сали и усети как въодушевлението й помръква. Как знаеше майка й точно какво да каже? Може би майките имаха някакъв инстинкт.