— Обадиха се Джейн и Хайя. Хайя ти благодари и каза, че можеш да минеш през болницата утре в два часа.
— Добре.
— Нали няма да си имаш проблеми с тези двете момичета, скъпа?
— Какво искаш да кажеш?
— Не знам. — Мона сви рамене. — Притесняват те у дома. Онази Джейн, знам, че винаги си я харесвала, но ми се струва малко високомерна.
Сали се ухили.
— Мамо, това е заради акцента й. Джейн винаги е била най-добрата ми приятелка.
— Е, миличка, надявам се това да продължи — със съмнение в гласа изрече Мона. — Толкова се гордея с теб и с работата, която свърши за този магазин. Знам, че е хубаво да има лосиони от Средния изток и други подобни…
— Хайя върши много повече от това, мамо.
— А Джейн оправя сметките ти, но това не е най-важната част от работата, нали? Ти си тази, която притежава блясък и стил, миличка, ти избираш онова, което те продават.
— Знам, че е така. И те го знаят.
— Магазинът е твой — покровителствено заяви Мона. — Ти трябва да си шефът. Не искам някакви си надути чужденки да ти го вземат само защото сте били заедно в училище. — Лицето на майка й бе порозовяло и това определено бе най-дългата реч, която Сали бе чувала от много време. — Вярвам, че ще станеш много богата, миличка, а татко ти някога изгуби всичко. Направо ще умра, ако някой се опита да ти го отнеме отново. Толкова дълъг път изминахме.
— Мамо! Обичам тези момичета. И двете знаят, че аз съм „Блясък“ и нямат нищо против. — Сали потупа Мона по рамото. — През толкова много изпитания минахме заедно. Не сме съпернички.
— Е, щом си сигурна — бавно отрони Мона. — Както и да е, Джейн искаше да ти предам, че откриването на магазина било поставило някакъв рекорд. Каза, че ще имате проблем с наличните количества стока и дали не би могла да донесеш нещо, останало от „Уейв“?
— Добре! — Сали се ухили. Ето, това беше удовлетворението от успеха. Крис Нелсън искаше нещо повече от красиво лице и тя нямаше намерение да бъде само това.
— Обадиха се и много журналисти да питат дали излизаш с някакъв бейзболист.
Тя застина.
— Какво им каза?
— Затворих им.
— Браво, мамо.
— Излизаш ли?
Сали се предаде.
— Да. Мъжът, който те спаси, играе бейзбол.
— Защитник в отбора на звездите? — настойчиво попита Мона. — Играе за „Доджърс“? Бил е на корицата на „Спортс илюстрейтид“? Бъдеща звезда на Алеята на славата?
— Не знам защо ме питаш, щом вече знаеш — нацупи се Сали.
— Не знаех. Журналистите ми казаха. — Мона се усмихна. — Щом толкова известен човек ме е спасил, сигурно е добър човек. Знаменитостите обикновено са разглезени нехранимайковци. Той пое риск.
Сали си спомни изранените му ръце.
— Определено рискува.
— Само помни, скъпа, че имаш само едно сърце.
Сали отиде до майка си й я целуна по челото.
— Повярвай ми, мамо — каза тя. — Старая се.
Тридесет и шеста глава
Джейн полагаше усилия да остане здраво стъпила на земята. Беше минала само седмица, една пълна седмица. Имаше различни фактори: любопитство, добре планирани публични изяви. Допълнителна публичност от неща, които не биха могли да планират, като раждането на Хайя и срещите на Сали с известен спортист — боже, репортерите направо бяха полудели по това. Дори и Джейн, която се стараеше да остане на заден план, бе станала доста известна.
Но не можеха вечно да заблуждават хората. Ако клиентите се връщаха, то щеше да е заради отличното обслужване, първокласните служители и цялостното преживяване от пазаруването в магазина, което предлагаха.
Може би трябваше да изчака и да види дали щяха да се върнат.
Но, божичко, какви резултати. Бяха излетели от терена. Като топка, ударена от бейзболната бухалка на приятеля на Сали. Хоумрън. Рекордно постижение.
Сега се налагаше да избягва повечето телефонни обаждания. И не само от модните издания. И от анализаторите на Уолстрийт.
Изключи компютъра си и се стовари на леглото, беше изтощена. Последните три седмици бяха истински ад. И след като Хайя я нямаше, а Сали бе заслепена от Крис Нелсън, цялото презареждане бе легнало върху раменете на Джейн, както и ръководството на персонала, уреждането на сметките и всичко останало.
Каза си, че трябва да наемат мениджъри. Вицепрезиденти. Кого можеше да открадне от „Сакс“? И това не бе всичко. При този паричен оборот, ако трябваше да бъде честна, Джейн знаеше, че нивото няма да спадне, а напротив — щеше да нарасне. Марката им сега бе натрупала критична маса и качествените основи бяха налице. Успехът им бе мигновен. Е, е това темпо на растеж скоро щеше да се наложи да се разраснат. Да се пренесат и на Източния бряг, в Ню Йорк, после и в Чикаго, Вашингтон, Сиатъл. Отмяташе градовете по реда на значимост. След това трябваше да се огледат за нови големи инвестиции и за локации в чужбина — Париж, Лондон и може би един бутик на остров Мавриций, за да бъдат по-различни. „Блясък“ бе точно това. Трябваше да има клонове в Сен Тропе и Милано…