— Разбирам. — Коя влюбена жена не искаше същото? Джейн помисли малко. — Ако се оттегляш от бизнеса, Хайя, защо не ми продадеш дяловете си? С радост ще ти платя пазарната цена, а дори и известен бонус отгоре.
Последва мълчание.
— Хайя? Чуваш ли ме?
— Да. Не, благодаря, Джейн, няма да продавам. Бизнесът на „Блясък“ е ключов за Гада и региона и аз положих много грижи за изграждането му. Просто ще оставя ежедневното ръководство на теб и Сали. — Сега тонът й бе делови. Също като на Джейн.
— Ясно, това е чудесно — излъга Джейн. Сега бе ядосана, но не можеше да определи защо точно. Нещата излизаха от контрола й, всичко се разпадаше. Бизнесът й. Животът й. Зачуди се дали Хайя ще продаде дяла си на Сали — двете винаги са били доста по-близки. — Поздравления за сватбата, Хайя, сигурна съм, че ще бъдеш много щастлива, и обещавам да дойда на следващата церемония. Мога ли да ти изпратя подарък?
— Само дарения за Червения полумесец — отвърна Хайя.
Дарения? Колко делово. Джейн го почувства като обида.
Нима приятелката й вече се държеше като принцеса, а не като онази Хайя, която познаваше и чиито крака бе държала, докато раждаше дъщеря си?
— С удоволствие ще направя дарение. Сто хиляди долара, още утре сутрин.
— Много щедро, Джейн. Благодаря. Приятна вечер.
— Приятна вечер, Хайя — отвърна Джейн и затвори.
Сгуши се пак в леглото и сълзите бликнаха с нова сила.
На другия ден щеше да си вземе дълъг студен душ и да се постарае да изглежда възможно най-красива. После щеше да иде при Крейг и веднъж завинаги да приключи всичко.
Четиридесет и първа глава
— Не мога да повярвам, че правя това в почивния си ден. — Крис още беше бесен, но внимаваше да говори приглушено. — Тук е горещо като в ада.
— Шшшт — ядосано го смъмри Сали. — Вече си тук, така че се възползвай максимално от положението! Можеш да спиш в самолета по време на обратния полет.
— Два дни почивка преди Бостън, а аз ги прекарвам на хиляда метра във въздуха.
— А на колко кралски сватби ще те поканят някога? — прошепна в отговор Сали.
Той стисна ръката й.
— Вярно, но ти винаги ще си останеш моята принцеса.
Срещу тях Хайя се наклони към свитъка, сведе глава и сложи подписа си.
Сали зяпаше приятелката си почти с благоговение. Усещаше и загуба, завист, лек гняв. С този подпис онази Хайя, която познаваше, изчезваше, и то не като първия път, а завинаги.
Изчезваше от компанията. И със сигурност от приятелството им. Стоеше пред нея, облечена от глава до пети в деликатно потрепваща златиста коприна, дълга рокля като кафтан, обсипана с малки перлички и избродирана с кристали; на главата й имаше нещо като корона, като на принцесите от книжките с приказки от детството на Сали — квадратна, с фини воали от шифон, разстилащи се назад. Каква рокля! Хайя й се струваше направо нереално същество. Съпругът й бе с традиционна избродирана роба; беше от бял са тен и изглеждаше като обсипана с диаманти.
Той се бе подписал първи. Имамът произнесе нещо на арабски. Строените гвардейци вдигнаха оръжията си за поздрав, насочиха ги внимателно нагоре и дадоха залп.
Крис инстинктивно прикри Сали с тялото си.
— Спокойно. Само церемониален салют.
Той се ухили.
— Изкарах си акъла.
Но тя наблюдаваше приятелката си. Имаше и други жени в подобни рокли, но не толкова богато украсени; Сали предположи, че това са шаферките и сега те се придвижиха напред. Приближиха се и взеха квадратната корона от главата на Хайя, както и някаква кръгла бяла шапчица от главата на Джабер, а после ги поведоха към два пищно гравирани дървени стола. Когато минаха покрай краля, той се поклони, а тя направи реверанс. Кралят им каза нещо, после седнаха на местата си.
Двама гвардейци излязоха напред, понесли малки копринени възглавнички.
— Какво е това? — прошепна Сали.
Крис протегна глава напред, примигна, после доближи устни до ухото й.
— Корони — каза той. — Малки корони.
Сали остана със зяпнали уста, докато те поставяха бляскавите златни кръгове първо върху главата на Джабер, после и на Хайя; нейната тиара, цялата от злато и искрящи бели диаманти, светеше под слънчевите лъчи.
Прозвучаха тромпети откъм строените редици на военните и после Джабер и Хайя станаха, той й предложи ръката си и двамата поеха по червения килим, покрай събраните придворни на кралство Гада. Сали остана загледана как всички правеха реверанс или се покланяха, когато Хайя минаваше покрай тях. По лицата на родителите й бе изписан възторг и когато дъщеря й се приближи, госпожа Ал Яна направи толкова нисък реверанс, че коленете й направо опряха в пода.