— Но британците трябва да се погрижат за нея. По закон тя все още е дете — изтъкна Хелън.
— Предполагам. — Сали помисли за това. — Но ми звучеше така, сякаш не иска да има нищо общо с тях.
Хелън прехапа устни.
— Ще трябва да сме непрекъснато до нея в училище — по цял ден. Ами онези противни момичета? Те ще се нахвърлят върху й. Сигурно ще се обадят в пресата.
Дори и след партито и новата красота на Джейн Джули и останалите щяха да видят в случилото се своя шанс. Хелън нямаше намерение да им позволи да й се подиграват заради смъртта на баща й.
— Това няма да е проблем. Джейн ми каза, че британците ще покрият случая. Наричат го просто самоубийство — въздъхна Сали. — Но тя няма да се върне в училището на госпожица Милтън. — Тя потърка очи. Мисълта да загуби Джейн, която сякаш познаваше през целия си живот, която й бе близка като сестра, бе ужасна. — Каза, че никога повече не иска да види училището. И знаеш ли, мисля, че говореше сериозно.
— Е, каквото и да реши, ние ще я подкрепим. — Хелън съзнаваше, че това звучи недостатъчно. — Може би аз ще се преместя в новото й училище — където и да решат да я запишат британците.
— Може би. — Сали се тревожеше. Не мислеше, че Джейн Морган ще иска да ходи в което и да е училище. — Може би ще я върнат у дома…
— Домът й е тук — твърдо заяви Хелън. — В Лос Анджелис. — Тя погледна Сали: — И моето семейство заминава на кратка екскурзия, но скоро се връщаме. Погрижи се за Джейн и заради мен.
По обратния път към Трета улица Хелън не мислеше за нищо друго, освен за приятелката си. Беше притеснена — силно. Ами ако Джейн изведнъж излезе от релси? В това момиче имаше някаква странна жилка. Ами ако понечи да отмъсти на посолството? Нима бе толкова немислимо? Едва ли би посегнала на себе си. Не. Това не бе в характера на Джейн. Но Хелън не я винеше, че не иска да се сблъсква със срама. В училището щеше да е ужасно противно. Кой би могъл да го понесе в подобен момент?
Освен това тя се притесняваше малко егоистично и за себе си.
Докато таксито минаваше бързо под палмите, които нежно се поклащаха високо в идеалното небе на Лос Анджелис — бебешко синьо с няколко пухкави бели облачета, Хелън се засрами, че се тревожи и за себе си.
Джейн бе спойката между нея и Сали. По-старата приятелка в триото, способна да запълни празнината помежду им. С Джейн можеше да си говори за политика, за история и за какво ли не. Сали вечно бъбреше за филмови звезди и последна мода. И рок групи…
Хелън, естествено, харесваше всичко това. Но двете със Сали просто бяха прекалено различни. Сега се страхуваше. Може би, когато останеха само двете, нещата нямаше да се получат.
Сали и Джейн имаха общо минало. Което липсваше при нея и Сали.
— Осемнайсет и петдесет.
— Благодаря. — Хелън разсеяно подаде на шофьора двадесет и пет долара.
— Благодаря, сладурче. Приятен ден — отвърна той и побърза да отмине, потегляйки със свистене на гумите.
На портата на дома й бяха завързани панделки и балони. О, не! Баба бе организирал парти за Ахмед. Хелън изобщо не бе в настроение, но все пак. Баба, в крайна сметка, й бе разрешил да иде на партито, а то се бе оказало фантастично; беше благодарна на баща си. А таткото на Джейн бе мъртъв — точно сега никак не се нуждаеше от допълнителни драми. Нямаше защо да прави сцени, по-добре да му угоди.
Изтощението и тревогата се бяха просмукали чак в костите й. Е, нямаше да вдига врява. Щеше да си отспи в самолета за Кайро.
Айша излезе забързана от кухнята.
— Хайде с мен горе. Приготвила съм годежната ти роба.
Хелън се остави да я повлече нагоре.
— Какво искаш да кажеш с това „годежна“?
— За церемонията, за приятелската церемония — бързо поясни майка й. — Ето, слагай това! Къде беше? Всички те чакат. С договора…
Хелън бързо се преоблече. Майка й бе извадила красива традиционна йорданска роба, която й се стори много стара. Възхити се на отражението си, докато Айша пристягаше пищната кърпа от бежова коприна на главата й.
— Може ли да я задържа? Много е красива.
— Разбира се, че можеш. Сега бягай долу, баба те очаква. Двете с Жасмин ще дойдем след малко.
— Мамо, да знаеш, че аз всъщност няма да се омъжа за Ахмед.
— Направи това за баща си — неясно отвърна Айша. — Побързай! Баща му те очаква.
Хелън въздъхна и тръгна надолу. Баща й я чакаше с много богато украсен документ в ръка. Ахмед беше там и изглеждаше притеснен колкото нея, обут в традиционни ислямски шалвари и шапка; не срещна погледа й, докато двамата им бащи се прегръщаха.