— Вече съм на път. Стой и не мърдай.
Сали хукна по стълбите. Джонатан, икономът им, забърсваше праха от някаква статуя в салона.
— Някоя от колите готова ли е?
— „Астън Мартин“-ът е на разположение, госпожице Ласитър. Днес е почивният ден на Ричард, но Майк може да ви закара…
Тя грабна ключовете от стойката, провери дали е взела правилните — татко й имаше толкова много коли — и понечи да хукне през вратата. Поли се измъкна замаяно от кабинета си и едва не се блъсна в нея.
— Ей, принцесо. Къде отива моята принцеса?
— Трябва да взема Джейн от летището.
— Връща се от Вашингтон, хубаво. Горкото момиче.
Сали поспря за миг, лицето на баща й бе силно зачервено.
— Не трябва да прекаляваш с бекона на закуска, татко — обади се тя.
— И ти си същата като майка си. Пия портокалов сок и ще живея хиляда години. — Поли потупа кръглия си корем. — Никога няма да се отървеш от мен.
Сали разпери ръце и здраво го прегърна. Горката, горката Джейн.
— Може да закъснея. Ще ида да взема Джейн и сигурно ще прекараме известно време заедно.
— Чудесно. — Баща й изглеждаше разсеян, дори някак притеснен. — Изникна нещо в офиса. И аз ще закъснея.
— Мама ще трябва да хапне сама пред телевизора — пошегува се Сали. Знаеше, че би трябвало да се поинтересува какво става с баща й, но точно сега бе по-притеснена за приятелката си. Не искаше да я кара да чака. — Ще се видим после, татко.
Целуна го леко по бузата и изтича навън.
— Ще се видим после — каза вече зад гърба й Поли.
Но никога повече нямаше да я види.
Осма глава
Джейн стоеше с куфарите си на ръба на тротоара и Сали силно се притесни, когато я видя. Приятелката й бе все така красива — хубостта й не бе изчезнала, не се бе превърнала отново в тиква, но цялата й новопридобита самоувереност бе изгубена. Беше се изпарила. Изглеждаше съсипана, нещастна — малка фигурка на тротоара, с отпуснати рамене, самото въплъщение на мъката.
Сали спря със скърцане на спирачки и скочи от колата, след което вдигна куфара й и го метна на задната седалка.
— Ти ще се возиш отпред. — Стисна Джейн в здрава мечешка прегръдка. — Разкажи ми всичко.
— Няма нищо за разказване. — Джейн облегна глава на седалката, докато Сали плавно се включваше в движението.
— Дипломатическо погребение, но предвид обстоятелствата — много скромно. Само аз, неговият секретар и пасторът. После се появиха адвокатите, прочетоха завещанието и ми обясниха какви са възможностите ми.
— Значи… нищо добро, така ли?
Джейн поклати глава.
— Страхувам се, че не.
Сали я погледна.
— Нищо ли не ти е оставил, мила?
— Някои лични вещи. Не мога да понеса мисълта да ги задържа, затова помолих да бъдат дарени за благотворителност. — В гласа на Джейн имаше ясна и сурова решимост, която направо късаше сърцето на Сали. И преди бе виждала приятелката си да издига подобни стени около себе си, като някой рак, който се скрива в черупката си. — Бил е затънал в дългове, но посолството е наело адвокат и задълженията му няма да се прехвърлят върху мен, тъй като съм непълнолетна.
— Което означава, че те са длъжни да се погрижат за теб… Трябва сериозно да се замислиш над връщането си в училище. Двете с Хелън ще се погрижим за теб.
— Отказват да плащат таксата на госпожица Милтън.
Ето го. Най-страшният кошмар за Сали. Да бъде разделена завинаги с Джейн. Триото им да се разпадне.
— Това е нелепо! — възкликна тя. — Щом те няма да ти платят, тогава ние ще го направим. Татко ще се съгласи, обещавам ти.
Джейн се пресегна и стисна ръката й.
— Сали, много съм ти благодарна за всичко, което искаш да направиш. — Сълзите напираха в очите и на двете. — Но не мога да се върна там, не разбираш ли? Вече остава по-малко от година, докато навърша осемнадесет. И после какво? Колеж? Няма пари за това. Без заплатата на татко как да платя за университет от „Айви лийг“? Не мога да ида и в Оксфорд или Кеймбридж — ще ми трябват пари да се издържам. А щом навърша осемнайсет, вече вдигат ръце от мен.
— О, Джейн.
— Предложиха ми малка къща във Вашингтон — в не особено добър квартал, и да завърша последната си година в местно частно училище. Отказах. Това е градът с най-много убийства в Америка.
— Тогава какво ще правиш?