Хайя седна на бордюра на цветната леха и се опита да помисли.
Напрегнатият и свенлив младеж, когото бе видяла в трапезарията на родителите си бе изчезнал. Тук Ахмед бе господар, беше успял човек, който бе подредил дома си и живота си, както той желае.
И мъж, който обичаше друга жена.
Мъртва жена. Призрак.
Хайя изпита чувствата си. Искаше Ахмед. Сега тялото й се бунтуваше. Дали защото той беше първият, единственият, който я бе целунал, който я бе накарал да потръпне? Не мислеше, че е само това. Момчетата, които бе срещала в Америка, на партито на Сали, по улиците — никое от тях не я бе карало да се чувства така. Сладникавите, красиви филмови звезди и рок певци не я бяха развълнували изобщо.
Ахмед бе различен. Притежаваше властна и мъжествена натура — можеше да я нарече и арогантност. Хайя знаеше, че това я възбужда. Ахмед беше и добър, можеше да се възхищава на това. У него я нямаше грубостта на баща й, съчетана с лицемерие. Ахмед не пиеше, нито се опитваше да я измами.
Ако се върнеше у дома, какво? Чакаше я гневът на родителите й. Дребнавите училищни разправии в академията на госпожица Милтън. Старанието да е красива като Сали или умна като Джейн…
Разбира се, че отново щеше да види приятелките си. Но какво можеше да я спре да го направи и като омъжена жена?
Само няколко дни тук, на родна земя, и Хайя вече усещаше как детството се смъква от плещите й като змийска кожа. Беше пораснала, преминала бе към женствеността. И мисълта за училището на госпожица Милтън и интригите на момичетата й се струваха нелепи. Беше оставила всичко това зад гърба си, когато бе кацнала в Египет.
Сега Хайя ал Яна беше жена. И знаеше, че един ден ще се омъжи. Ако не за Ахмед, за кого?
Вярно, Хайя не го беше избрала сама — все още. Но Ахмед настояваше тя да го направи, преди той изобщо да я докосне.
Какво я чакаше в Лос Анджелис? Някой „по-подходящ“? Американец? По-богат?
Хайя докосна с пръсти устните си, там, където неговата уста бе притиснала нейната. Почувства се замаяна от желание. Ахмед караше стомахът й да се преобръща, възбуждаше я по начин, който бе напълно непознат за нея.
Точно сега, в този момент Хайя осъзна, че не иска да се връща у дома. Ако Лос Анджелис бе все още домът й. Знаеше, че ако замине, никога повече няма да види Ахмед.
Тогава какъв избор имаше? Да потвърди брачния си договор. Да го направи отново… да иде при него и да позволи на Ахмед да я докосне…
Устните й потрепериха. Страхуваше се.
Остана на мястото си десет минути като парализирана, загледана във водата, която струеше в езерцето.
Накрая Хайя стана и се върна в къщата. Зави наляво под колонадата и се качи по стълбите към стаята за гости.
Ахмед седеше в резбован дървен стол, отрупан с възглавнички, обърнат към западния прозорец и гледаше залеза над покривите на Кайро. Някаква книга лежеше разтворена на полицата, обърната надолу.
— При мен ли дойде, Хайя? — попита той, без да се обърне.
— Не знам — отвърна тя и гласът й заглъхна.
Ахмед стана, приближи се до нея и я взе в прегръдките си, много нежно този път. Хайя се разплака. Не знаеше защо, не беше сигурна. Но сега беше тук, в Египет, и всичко бе непознато. Тук я бяха пратили родителите й и не беше сигурна дали се бе влюбила.
— Хайде — обади се Ахмед, когато тя притихна. Целуна я нежно по косата. — Искаш ли да станеш туристка?
— Какво? — попита тя, докато бършеше очите си.
— Да идем да видим пирамидите — предложи той. — Ще гледаме светлинното шоу. Много е… как казват американците?
— Сладникаво ли?
— Точно така. Но е забавно. — Той стана и се пресегна за наметка от агнешка вълна, много фина, мека и нежносива, подобна на онази, която бе носила на партито на Сали. — В пустинята става студено нощем.
— Благодаря ти — каза тя. — И… харесва ми да ме наричаш Хайя.
Беше прав — в пустинята бе мразовито. Беше направо смаяна колко силно хапе студът. Ахмед намери места на задните редове и седнаха един до друг, наметнати с палтото, загледани в зловещата зелена светлина над пирамидите, под оглушителния глас на диктора.
Главата на Сфинкса се извиси. Беше гигантска под светлината на прожектора и Хайя зяпна.
— Харесва ли ти?