Выбрать главу

Хайя осъзна, че светът й е бил черно-бял. Беше й трудно да понесе чувствата, които Ахмед предизвикваше. Понякога бе груб и властен, а друг път — нежен, еротичен, бавен с нея. Денят се точеше блажено бавно и тя се изгуби в усещанията на тялото си, предаде се на неговото тяло и на силата на току-що пробудената си любов.

* * *

Първият им месец заедно отмина като в мъгла. Хайя не беше на себе си, емоциите й винаги бяха на предела. Любовта към Ахмед и копнежа й по него я поглъщаха изцяло. Имаше и гняв, който се появи полека, но постепенно кипна в истинска ярост срещу баща й. Докато бе в самолета, стореното от баба и майка й не й се струваше толкова важно. Но колкото и да бе щастлива в момента, Хайя бе неимоверно ядосана, че такава голяма промяна й е била натрапена отвън, че не са й позволили сама да избере дали да дойде тук.

Баба̀ я бе измамил и ето, че сега се намираше в Египет.

Всеки път, когато не можеше да се разбере с някого на пазара или някой от слугите се извърнеше от нея, преструвайки се, че акцентът й е прекалено чужд, Хайя се чувстваше не на мястото си. Сякаш само Ахмед можеше да я защити. А това никак не й харесваше.

Месечният и цикъл дойде и отмина, после отново. Струваше й се ужасно несправедливо, че не може да зачене веднага. Направо не можеше да се откъсне от съпруга си. Ахмед бе властен любовник, не беше нежен и предпазлив и я възбуждаше, караше я да пламва и изгаря по начин, който никога не бе познавала със скучните американски младежи. Страстта й го възбуждаше, нейното открито желание, което бе видно за него дори и когато бе напълно облечена, караше Ахмед да я желае още повече. Той беше с нея непрекъснато, изненадваше я под душа, заключваше вратата на кабинета си у дома, връщаше се вкъщи за обяд, изгарящ от страст по жена си и нетърпелив да я има отново.

Хайя не бе свикнала с усещанията, които я разтърсваха при докосването му. Никога не бе смятала, че има силно развита сексуалност. Никога не се бе взирала е копнеж в плакатите на най-популярните сексапилни актьори като другите момичета в училище. Никога не се бе замисляла за мъже всъщност. А сега бе направо пристрастена. Колкото повече бяха заедно, толкова по-силно го желаеше.

Физическото желание направо я поболяваше. Хайя така трескаво копнееше за Ахмед, че не можеше да се съсредоточи върху нищо друго, не можеше да събере мислите си. Дните и нощите й се въртяха само около него. Отчаяната сила на копнежа й я плашеше.

Но дете все още нямаше. И докато Хайя си стоеше у дома и едва-едва напредваше с арабския, постепенно бе обхваната от безпокойство.

— Трябва да върша нещо — каза тя, след като бяха приключили изключително горещ любовен сеанс един следобед. — Ахмед, направо ще се побъркам тук. Не съм родена да стоя бездейна вкъщи, колкото и красива да е къщата, а нямам никакви приятели, никой, освен теб. — Ужасно й липсваха приятелките. — Може би трябва да се върнем в Америка — двамата. Да гостуваме на родителите ми. Да се разбера с баба̀ — добави тя мрачно.

— Не мога. — Той се наведе и целуна голия й корем. — Направо го подлудяваше, толкова стройна и млада, и жадна за него. — Не мога да се измъкна от работа. Вече прекарах цяла седмица в Лос Анджелис, преди да дойдем тук. А и ти не можеш да заминеш.

— Мога да правя каквото реша.

— Няма начин. Не мога да те изпусна от поглед. Прекалено силно те желая.

Тя омекна и се усмихна.

— Но ти наистина ще се побъркаш. Дори и птичките в градината летят из града. — Замисли се. — Защо не дойдеш с мен? В работата ми.

— В твоята работа ли?

— Да, защо не? Ела да видиш какво правя. Имаш ли нещо против да носиш хиджаб?

— Нямам.

— Жените в работилницата са много старомодни. Така ще си спестим много въпроси… — Той се ухили. — А и косата ти е толкова красива, че я искам само за себе си.

— Нямам нищо против. — Хайя простена и отблъсна ръката му. — Недей… Ахмед.

— И защо не?

— Нали току-що…

— Спомням си. — Но беше готов отново. Тази жена го караше да се чувства като тийнейджър. — Ела тук.

Тя се търкулна към него с желание.

Може би щеше да е добре да вземе Хайя в работата си, помисли си Ахмед. Когато бе далеч от нея, прекарваше всяка минута в планове как да се измъкне от офиса. А и я обичаше и не искаше тя да се отегчава или безпокои. Докато се появят децата, инш Аллах, какво лошо имаше? Защо не? Та тя все още бе тийнейджърка, в крайна сметка, макар да се държеше като млада жена.