Бизнесът щеше да е чудесно разнообразие за нея. И нямаше да е задълго. Само докато жена му забременее.
— А това е работилницата. — Ахмед се поклони леко — като поздрав за жените, които седяха вътре и правеха килими. Те се усмихнаха и кимнаха на Хайя. — Тук се правят някои от килимите. Аз търгувам предимно с вносители или сам намирам стоката. Всичко е въпрос на вкус. Ела горе.
Тя се усмихна на работничките му и го последва по дървените стъпала. Всеки сантиметър тук бе зает от красиви килими и в складовото помещение въздухът бе леко спарен.
— Нафталинови топчета — отговори той на въпроса й. — Нищо друго не пази по-добре от молци. Дори и днес няма по-добра технология. Нафталинът пази килимите, за да не бъдат изядени. Ето, пристигнахме, това е мострената зала.
— Забележително.
Наистина бе така. Дълга стая с много прозорци, които обаче бяха закрити с муселинови завеси. Тя разбра — дневната светлина щеше да избели безценните влакна. Вместо това, дори и през деня, залата бе нежно осветена от свещи. На пода имаше купчини с прекрасни копринени и вълнени килими, други бяха окачени на стените или на тавана. За да неутрализира донякъде нафталина, Ахмед бе поставил на стратегически места свещници с ароматно масло; носеше се силна миризма на тамян.
— Искаш ли чаша чай, малко сладкиши?
Хайя беше гладна и кимна свенливо.
Щастлив, че може да се похвали с работата си, съпругът й кимна на един служител; човекът се скри в съседна стая и се върна със сребърна табла с чайник, чаши и изкусно подредени малки пастички върху дантелена кърпа.
— Винаги държим горещ чай за клиентите — обясни Ахмед. — Поднасям им ментов чай. Така ги карам да останат, да прекарат тук известно време, а после красотата на стоката… — Той сви рамене. — Килимите сами се продават.
Сякаш да подчертае думите му, на долния етаж настана суматоха. Хайя разпозна гърления акцент на германците, които се мъчат да говорят английски.
— Искаш ли да видиш как става?
Тя кимна.
Ахмед се наведе и я целуна по бузата. Напълно приличен жест, но той си позволи да докосне с език бузата й; близна я съвсем леко, така че другите да не видят.
Желанието избухна в нея, наелектризиращо, властно. Хайя положи усилие да не простене, усмихна се сковано и се оттегли в дъното на стаята. Искаше да види съпруга си в действие и не биваше да позволи на никого да види колко е възбудена…
В дъното имаше пейка с меки възглавнички. Хайя се отдалечи с таблата и се зае да сервира чай.
— Добре дошли. Заповядайте. — Ахмед се усмихваше на клиентите си, но в усмивката му нямаше топлота. — Желаете ли чаша чай?
— Благодаря — каза жената. Беше доста пълна и не свали слънчевите си очила дори и в сумрачната стая. Хайя мигновено я намрази.
Ахмед даде знак на друг служител. Донесоха още сладкиши и чай.
— Нещо специално ли търсите?
— Няма да плащаме скъпо и прескъпо — грубо отсече съпругът.
— Естествено. — Той погледна към Хайя и бързо й намигна. — Ще видите, че предлагаме отлично качество. Колко голям килим си търсите?
— Нещо средно. Като този. — Мъжът посочи с пръст голям червен персийски килим от коприна. — Или нещо такова — добави той, сочейки към съвсем различен афгански килим с яркосини и жълти шарки.
— О, да — въздъхна Ахмед. — Два от най-хубавите в колекцията ми. Но вие го знаехте, естествено. Да не би да сте търговец? Правим специални отстъпки за търговци.
— Не… не… — Дребничкият човечец изду бузи, а жена му се ухили самодоволно. — Но разпознавам доброто качество.
— Тези килими са много скъпи. Мога ли да ви покажа нещо малко по-скромно? — Ахмед кимна и двама работници изтичаха и разгънаха голям и изключително фин персийски килим в кремаво и синьо. Хайя разтвори широко очи. Не беше специалист, но разбра, че е старинна изработка и струва хиляди долари, може би поне десет. Или повече. Беше виждала точно такъв в „Сакс“.
— Не, благодаря. — Резкият отговор бе изпълнен с презрение. — Не се опитвайте да ме преметнете с тази евтина стока. Очевидно е, че е долнокачествена. Колко искате за жълтия?
Ахмед поклати глава тъжно.
— Онзи струва над четири хиляди евро.
— Хиляда — сопна се клиентът. — И нито цент отгоре.
Хайя се ухили и отхапа сладкиш. Тлъст глупак! Съпругът й щеше здраво да оскубе този идиот. Беше толкова груб и нахален, че си го заслужаваше.