Мразеше онова чувство на морално превъзходство, с което бяха дошли тук. Сякаш непременно щяха да ги измамят. Е, тяхното обидно поведение бе предизвикало точно това и тя се радваше. Ако бе видяла как Ахмед им се кланя и подмазва, как им позволява да му говорят пренебрежително, това щеше да промени всичко помежду им, нищо между двамата нямаше да е същото, никога. Как би могла тя да се чувства така изцяло под властта му, да бъде покорена от него и да му се отдава напълно, ако той се показва слаб пред другите?
Вместо това се оказа, че той ловко и умело изпразва джобовете на тези противни туристи. Не беше груб, нито жесток. Правеше го елегантно, само с думи. И не беше кражба, защото те плащаха само толкова, колкото искаха.
Тя слушаше внимателно. Той не ги лъжеше, не им казваше, че килимът е произведение на изкуството. Вместо това хвалеше основните му качества. И защо не? Беше съвсем прилично изработен килим. Хайя не би очаквала от човек като съпруга си да държи в магазина си стока с лошо качество. Но съвсем не струваше толкова, колкото щяха да платят за него.
Какви глупаци — мислеше си тя. Унижават другите народи, велики народи, самото защото ги смятат за по-бедни. Щяха да получат много поучителен урок по добро възпитание.
Докато оформят формалностите по плащането с кредитна карта и докато попълнят митническите документи, Хайя пиеше чай и се оглеждаше наоколо. Красиви килими, много внушителни. Виждаше се, че Ахмед има добър бизнес. Просторен офис, персонал, хубава къща, охолен живот, слуги.
Замисли се за себе си. Сега тя беше негова жена и двамата бяха един отбор, можеха да постигнат много повече.
Беше тук, омъжена и много щастлива. Въпреки обратите на съдбата. Никога не си бе представяла, че може да се получи така. По волята на родителите й… И много по-важно — по нейната собствена воля.
Но тя бе опитала от забавленията и независимостта в Америка, както и бе открила любовта в Египет. Защо да се отказва от това? Защо да хвърли на вятъра всички онези долари, които бяха похарчени за обучението й?
Хайя не виждаше защо Ахмед трябва да остане тук, в удобното си местенце, в охолство, като човек, който търгува в определени граници. Тя му се възхищаваше, но не можеше ли да бъде и нещо повече? И макар че Хайя принадлежеше на Ахмед, докато бе в прегръдките му, извън това тя сама бе господарка на себе си. Беше негова съпруга.
Не можеха ли двамата да бъдат нещо повече?
Дебелите германци си тръгнаха, бъбрейки високо на собствения си език. Хайя не разбираше думите, но отлично чуваше в тона им онова същото презрително отношение, с което бяха влезли в магазина. Вероятно се смееха доволни, че са оскубали здравата горкия беден търговец на килими…
Изненада се от внезапно кипналия във вените й гняв, сякаш я изгаряше силна омраза. Искаше да ги убие. Не… искаше да им даде урок.
— Е, какво ще кажеш?
Ахмед се приближи до жена си усмихнат и отново заговори на арабски.
— Доволни клиенти, нали? И толкова щедри. Хиляда и осемстотин, в крайна сметка, за килим, струващ сто и петдесет евро.
— Ти си чудесен бизнесмен. — Тя се надигна, опря устни в неговите и го целуна. — А килимите ти са великолепни.
— Благодаря ти, скъпа.
Хайя погали собственически ръката му през ръкава.
— Мислиш ли, че и аз мога да участвам?
— Да участваш ли?
— Да ти помагам. В бизнеса. Говоря по-добре английски… познавам Америка. Баща ми може да ни осигури контакти. Може да се заемеш с износ.
Ахмед й се усмихна изненадан.
— Би било хубаво. Харесва ми, че проявяваш интерес. — Той плъзна длани нагоре и надолу по талията й, докато накрая задържа пръстите си близо до гърдите й и лекичко ги погали.
Хайя потрепери от удоволствие, но се отдръпна и хвърли поглед на стълбището към долния етаж, да не би някой от работниците да се появи.
— Така може да си с мен по цял ден. — Той пусна гърдите й, но небрежно положи длан върху плоския й стомах, като й даде да разбере, че усеща топлината, която започва да пулсира там и напрежението вътре в нея. Ахмед се наведе, допря устни до ухото й и Хайя се притисна към ръката му с омекнали колене.
— Моля те — промърмори тя. — Заведи ме у дома…
— Би трябвало да те накарам да чакаш — прошепна той.
— Моля те, Ахмед…
Той се изправи и извика на служителите си, че се прибира у дома за обяд.