— Ще работим заедно. Отлична идея. — Той се ухили.
Остави я в три часа, като се разкайваше за липсата на самоконтрол. Но Ахмед бе толкова бавен, толкова търпелив, истински майстор в подклаждането на огъня и разпалването на страстта й. Можеше да събуди желание в нея дори и когато Хайя си мислеше, че няма никакви сили. Само бог знаеше кога по-точно щяха да правят бизнес…
Хайя много се вълнуваше от тази перспектива. И последните й съмнения се бяха изпарили. Сега можеше да иде и в Америка, за да се види със семейството си и старите си приятелки. Обзеха я угризения за жертвата, която бе направила, толкова бе обсебена от Ахмед, че бе забравила всичко друго. Но тъй като той бе първият мъж в живота й, единственият мъж, момичетата щяха да я разберат, нали? Бяха минали само няколко месеца. Нещо като удължен меден месец.
Хайя набра номера на Джейн и изпъна рамене, готова да понесе укорите й, задето не се е обаждала толкова време. Знаеше, че си ги е заслужила!
— Номерът, който сте избрали, е невалиден — уведоми я механичен глас с американски акцент. — Моля, проверете номера и изберете отново.
Направи го. Същото съобщение. По дяволите, ядоса се Хайя. Джейн си бе сменила номера. Дали не беше го прехвърлила към посолството във Вашингтон?
Няма нищо, Сали щеше да знае. Позвъни в „Грийн Гейбълс“. Този път чу сигнал „свободно“.
— Домът на семейство Васерман. Мога ли да ви помогна?
— Съжалявам, сигурно съм избрала грешен номер. Търся дома на семейство Ласитър.
Последва пауза.
— Те вече не живеят тук, госпожо.
Хайя примигна.
— Добре, извинете…
Но отсреща вече бяха затворили.
Почувства се зле. Само няколко месеца, а и двете й приятелки си бяха сменили телефоните? Вината бе изцяло в Хайя, задето не се бе обадила по-рано. Вярно, отначало я беше срам, но после, когато се бе влюбила в Ахмед и бе решила да остане омъжена за него…
Хайя се замисли за момент, после набра номера на британското посолство във Вашингтон.
— Търся Джейн Морган, дъщерята на посланик Томас Морган. Нейна приятелка съм.
— Нямаме сведения за настоящия й адрес.
Хелън опита отново. Това не водеше доникъде.
— Вижте, двете учехме заедно в академията на госпожица Милтън в Лос Анджелис. Изгубих връзка с нея… омъжих се. Сега съм в Египет. Тя не е в къщата, която бяха наели в Малибу. Обадих се на приятелката ни Сали Ласитър…
— Само минутка, моля.
Хайя изчака. Чу превключване и после се обади друг глас — хладен, учтив английски глас.
— Казвам се Емелин Бъркли. Бях личен секретар на посланик Морган. Мога ли да ви помогна с нещо?
Хайя обясни.
— Да, спомням си, че госпожица Морган е споменавала за вас. Напуснали сте страната…
— Преди три месеца.
Последва въздишка.
— Съжалявам, че трябва да ви уведомя за това — каза жената без жестокост в гласа, — но изгубихме връзка с Джейн Морган. Госпожица Морган поиска съдът да я признае за пълнолетен гражданин и след това ние вече не носим отговорност за нея. Мисля, че тя все още е някъде в Лос Анджелис, но нямам адреса или телефона й. Съжалявам.
— О, ясно. Горката Джейн — Хайя въздъхна. Сега вече наистина се почувства зле. — Трябва да я намеря. Ще се свържа със Сали…
— Сали Ласитър? Това беше другата близка приятелка на госпожица Морган, нали?
— Да — притеснено потвърди Хайя и никак не хареса тона й.
— Тогава сигурно не сте чули… Петролната компания на господин Ласитър банкрутира и за съжаление той получи сърдечен удар. Държавата конфискува имуществото му, беше голям скандал.
Кокалчетата на пръстите й побеляха от стискане на слушалката. Сали бе много близка с баща си, страшно близка.
— А къде са госпожа Ласитър и Сали?
— В пресата писаха, че са се върнали в Тексас. — Сега в суровия тон на жената се прокрадна съчувствие. — Съжалявам, само това знам.
— Благодаря ви за помощта — каза Хайя и затвори.
Е, сега не можеше да направи нищо. Или поне нямаше какво да направи от Египет. Хайя се почувства смазана от вината си. И двете й приятелки бяха загубили родителите си — макар че бащата на Джейн не беше кой знае колко полезен. Ами Сали, прелестната и самоуверена Сали, как, за бога, щеше да се оправи? Да живее без пари… Хайя не можеше да си го представи. Сали бе разполагала със собствена лимузина и личен шофьор. Дали изобщо знаеше да шофира?
Опита се да се отърси от тези мисли. Нямаше никаква полза да се укорява, трябваше просто да се заеме с това, да се върне в Щатите и да ги потърси. Можеше да създаде и някои полезни контакти за Ахмед, докато беше там. Хайя имаше вяра в добрия вкус и усета на мъжа си, в неговата амбиция и талант. Той имаше нужда да плува в по-дълбоки води. А тя се нуждаеше от приятелките си.