Шестнадесета глава
Отначало Хайя започна бавно. Седмица — две посвети на запознаването с персонала, преглеждането на стоката на Ахмед, на цените, на това как намира килимите. Опресни писмения си арабски, научи как той си води счетоводството — по старомодния начин, в подвързани с кожа томове. Съпругът й бе човек с поглед в бъдещето и влюбен в красотата на стоката, която предлагаше. Първата работа на Хайя бе да купи компютър, да вкара всички данни в таблици и да започне да подрежда в отделни файлове данните за клиентите. Ахмед не одобряваше много, но тя не му обърна внимание и продължи упорито да се труди. Само след няколко дни той гледаше с изумление простичката и ефикасна система, която тя бе измислила, а после и той самият пожела да я използва.
Хайя се обади на баща си. Двамата проведоха дълъг и скован разговор. Тя реши да не говорят за брака й. Каква полза? Той щеше да започне да се оправдава. Вместо това Хайя настоя да получи помощта на баща си.
Това бе цената на прошката й. Не го заяви открито, но и двамата го разбираха прекрасно.
Баба̀, отрезвен от тона й, обеща да помогне. Щеше да уреди няколко срещи, да поговори с хора, които на свой ред познаваха други хора, неща от този род. Имаше изложения, търговски панаири. Познаваше търговци на дребно, макар че повечето от тях вече имаха своите доставчици…
— Ние ще им дадем по-ниска цена — безскрупулно заяви Хайя. — Кажи им го.
Ахмед я чу и се ухили.
— А щом ги обвържем, цената ще скочи.
Той целуна жена си по челото. Беше толкова умна, а сега му помагаше много. Край на дългите нощи, в които се бореше със счетоводните книги до съмнало. Вече нямаше да прелиства тефтерите си, докато най-сетне намери търсения номер. Беше му помогнала дори и за данъците.
Това му харесваше. Предишната седмица той бе отишъл да напазарува нова стока във Фез и без да се налага да бърза като друг път, бе успял да спазари по-добро качество на по-ниска цена.
Освен това се възбуждаше, когато гледаше умната си тъмнокоса жена, наметната скромно с шал върху косата, съсредоточена в сметките, докато пръстите й пробягваха по клавиатурата. Тя не бе от онези, които си стоят у дома или клюкарстват с приятелки. Беше ангажирана и с огнен дух — същия плам, който я караше нощем да се вкопчва в него и да се извива в брачното им ложе…
Бизнесът беше негов, разбира се. Той беше начело. Но Хайя защитаваше позицията си и Ахмед се вслушваше в нея.
— Имам някои идеи — подхвана Хайя една вечер, след много успешна продажба.
Ахмед бе спечелил поръчка от хотелска верига в Египет — солидна поръчка за всички лобита и конферентни зали на хотелите в „Шарм ел Шейх“. Беше им доставил килими на стойност четиридесет хиляди долара. Сега разполагаха с много пари в брой. Той нямаше да се изненада, ако тя хукне да харчи.
— Какво имаш предвид?
— Бизнес идеи. Мисля, че трябва да се промениш.
— Да се променя ли? — Ахмед примигна. — Какво да променя? Това работи, любов моя. Върша го, откакто бях на твоите години.
— Не самата стока… може би донякъде. Бихме могли да разнообразим асортимента. — Ахмед се намръщи и тя побърза да продължи. — Но смятам, че трябва да намериш нов подход в продажбите. Да не се занимаваш с тези дребнави хорица. Те не заслужават вниманието ти, скъпи. — Тя целуна ръката му през материята на ризата. — Трябва да го правиш по-различно, да продаваш тези красиви килими, както подобава. Всеки поотделно. Да бъдат изложени като скъпоценности. Трябва да намерим повече клиенти като хотелите и по-малко като Бегум Систанти. — Богатата и дебела вдовица на вътрешния министър, която винаги се обръщаше към тях, когато си купеше нова вила или апартамент в Париж, най-вероятно с пари, присвоени от данъкоплатците.
Ахмед я слушаше, забеляза го. Тя продължи настоятелно, окуражена от вниманието му.
— Трябва да бъдат изложени във витрини, всеки да се предлага за хиляди долари. Защо да не бъдеш като собственик на галерия? — Арабският й беше недотам прецизен, но тя продължи. — Те представят произведенията си със специални истории, произход… каталози. Можеш да продаваш килимите си по този начин. Всички са абсолютни уникати. Защо разни надменни туристи от Европа, които изобщо не ги оценяват, да ги купуват и да ги постилат в домовете си?