А след този тежък момент бе дошло и още по-лошо — адвокатите, отначало нейните, а после и правителствените, и компаниите — изпълнителите и застрахователите.
Откри, че баща й е обвинен в измама и присвояване в особено големи размери. Хиляди работници бяха изгубили пенсионните си фондове, обикновени семейства бяха разорени. Майка й почти не спеше и понякога едва успяваше да се облече сама. Беше престанала да се къпе или да си мие зъбите, както и да сресва косата си — Сали се грижеше за нея като за дете. Майка й не можеше да предложи друго, освен празен и замаян от валиума поглед.
И затова полицаите и следователите разговаряха със Сали. Тършуваха из къщата, ровеха навсякъде като крадци, търсеха документи. Отнесоха всички компютри. Взеха колите на родителите й.
Тя престана да ходи на училище и си нае собствен адвокат, но не задълго, тъй като федералното правителство замрази всичките им сметки. А най-лошото бе, че докато се насилваше да гледа новините, дълго след като Мона се бе довлякла в леглото си, Сали не можеше да ги вини.
Изпаднала в ужас, тя трябваше да се изправи срещу мисълта, че баща й може да е бил мошеник, че луксът, в който бяха живели, може да е бил изграден върху страданията на другите. Адвокатът на баща й, Лайънъл Джавиц, я увери в частен разговор, че това не е така, и Сали се вкопчи в думите му.
— Той почина пред мен. Може да се каже, че шокът го уби.
— Шокът — повтори Сали.
Адвокатът говореше съчувствено, но много бавно, сякаш се обръщаше към глупаво дете. Сали се досети, че той я смята за тъпачка. Тъпа блондинка. Старото клише.
— В компанията имаше крадци, Сали, но баща ти не беше от тях.
— Ами къщата?
Той изтръпна под хладния й поглед и се вторачи в ръцете си.
— Моля ви, кажете ми истината, господин Джавиц — настоя Сали и мекият й глас с тексаски акцент изискваше уважението му. — Майка ми понася всичко доста тежко. Полицаите и агентите на ФБР идват тук всеки ден. Персоналът вече напусна, защото не мога да плащам надниците им. Кажете ми какво става и ще мога да си направя план как да се справя.
Това го впечатли силно — неговите собствени деца — тийнейджъри с кожени якета на „Металика“ и обеци на ушите например, никога не биха могли да се справят, нямаше да са толкова силни, колкото това златно момиче, върху чиито крехки рамене се бе стоварила цялата тежест на света.
— Това не е нещо, за което може да се направи план. Баща ти не го разбираше, но печалбите от петрола, с които е платено това имение, са били само на хартия. Според сведенията на моята кантора правителството ще го конфискува.
— Можем ли да го оспорим?
— По моя преценка — не. Вече са взели всички ликвидни активи на имението. Това е следващото. Няма адвокат, който да може да докаже, че това — той махна неопределено с ръка към огромната кухня — е необходимо като жилище.
Сали се стегна.
— Разбирам. — Помълча, докато обмисли ужасната новина в цялата й тежест. — И какво ще ни оставят?
— Прокурорът е Найджъл Фарар. Той е много амбициозен, изглежда добре по телевизията, иска да се кандидатира за Конгреса…
— И иска да изглежда строг към престъпниците?
Джавиц кимна.
— Много съжалявам, но той ще получи добри отзиви в пресата, ако ти и майка ти останете без нищо. — Адвокатът въздъхна. — Като останалите семейства, свързани с „Ласитър Ойл“.
— Нищо ли? Никакво споразумение?
— Той разполага с отлични аргументи. Колкото повече се проточи процесът, толкова по-добре за него. Майка ти може да пледира за издръжка на невинна съпруга, но в никакъв случай няма да ви позволят да задържите нещо повече от минимална сума.
Сали се изправи.
— Кога ще ни стоварят всичко това на главите?
— Може би следващата седмица. Има ли къде да отидете?
— Имате предвид място, което да не е собственост на татко ли? Не.
— Повярвай ми, Сали, Найджъл Фарар иска да направи цирк. Мисля, че е най-добре да се махнете оттук. Бихте могли да отседнете у приятели.
О! Това улучи болно място. Приятели. Къде бяха те?
Хелън бе заминала и се бе омъжила, а Джейн… Джейн се бореше със собствените си проблеми. Сали усещаше изоставянето си като физическа болка.