— Ще ви предложа нещо — каза бавно тя. — Можете ли да преговаряте с тях от мое име? Майка ми има малко бижута…
— Всичко, което й е подарено от господин Ласитър, подлежи на конфискация.
— Не. Лично нейни са. Била е красавицата в светското общество в родния си град. Донесла е известно състояние в семейството, когато се омъжила. — Сали говореше задавено. — Аз имам диамантена брошка, която мога да ви дам вместо хонорар. Срещнете се с прокурора и издействайте да ни оставят на разположение личната спестовна сметка на майка ми — тя също е замразена сега. Това е зестрата й, тя никога не я е докосвала. Там има петдесет хиляди долара.
Петдесет хиляди — това беше заплатата на готвача в имението им. А сега изведнъж се бе оказало, че това е всичко, което й е останало на света.
— Мога да го направя. — Джавиц се замисли дали да не предложи да я представлява „про боно“, но не беше толкова силен човек, а и нямаше да изглежда добре. Не искаше да си съсипва репутацията.
— Благодаря — каза прекрасното русо създание с мила усмивка, която го накара да се почувства по-дребен и от насекомо.
— Къде ще отидете? — разкаяно попита той.
— Майка ми има племенница в Тексас. Ще се пренесем да живеем близо до нея. Малко градче, много спокойно. — И евтино, макар да не го каза. — Ще ида да ви донеса онази диамантена брошка, господин Джавиц, и ще можете да се захванете с разблокирането на сметката.
Джавиц се задейства много бързо. Както и Сали. След като веднъж бе взела решение, нямаше какво повече да прави. Обади се на Джейн и я помоли да дойде да й помогне с опаковането на багажа.
— Толкова съжалявам. — Джейн стоеше и се чувстваше безпомощна, докато Сали опаковаше куфарите си с експедитивност, каквато не бе виждала у нея.
— Нямаш никаква вина. — Приятелката й се наведе със зачервени очи и закопча ципа на последния куфар. — И аз много съжалявам за случилото се с баща ти.
— Ами, да — обади се Джейн, с пресъхнало гърло. — Но моят баща не бе нищо особено като родител.
— Моят татко беше идеален. — Сали прехапа силно устни и Джейн се извърна, за да може приятелката й да се овладее. Само след минутка Сали се бе съвзела, изправи се и огледа стаята — целия умопомрачителен разкош. Като същински дворец на Барби — с дизайнерски рокли, стени с розови копринени тапети, легло с балдахин и толкова сладникавост, че направо те заболяваше зъб. Истински рай за момиченца.
— Ти си силна — каза Сали. — Ще ми помогнеш ли да натоварим тези куфари, скъпа?
Джейн се поколеба.
— Но още не си свършила със събирането на багажа.
— Свърших.
— Трябва ти още един куфар — за играчките ти, мечето… — Тя вдигна любимото плюшено кафяво мече с кривото ухо. — Не можеш да оставиш тук господин Снъфълс, Сал. Моля те!
Приятелката й само поклати глава и вдигна най-големия от куфарите.
— Разбира се, че мога. — И кимна на Джейн да я последва. — Вече не ми е нужен. Детството ми свърши. Време е да порасна.
Момичетата повлякоха тежките куфари един по един по дългото мраморно стълбище и ги натовариха в багажника на взетия под наем микробус.
— Пътят е дълъг — отбеляза Джейн. — Сигурна ли си, че не предпочиташ да летите?
— Не искам да ги виждам на летището. — И двете знаеха, че говори за репортерите. — Докато стигнем в Тексас, историята ще е забравена, нещо друго ще се случи. Няма нужда да излагам мама пред очите на цял самолет разгневени хора.
Истината бе, че Сали не искаше да показва майка си пред хора. Които и да било. Мона губеше разсъдъка си и тя не искаше да я виждат на публично място.
— Ами ти? — попита само за да смени темата. Постара се да забрави за миг нещастната си майка и впери красивите си сини очи в Джейн. — Връщаш се във Вашингтон?
— Да — излъга Джейн. Защо да обременява Сали с мисълта, че остава съвсем сама в Лос Анджелис?
— Добре. — Сали пристъпваше от крак на крак. Искаше вече да се качи в колата и да потегли. Трябваше да иде да събуди майка си от пиянската забрава, в която несъмнено се бе унесла.
Но това означаваше край. Вашингтон. Тексас. Все едно отиваха на различни планети.
— Хей. — Джейн прочете мислите й. — Двете сме най-добри приятелки. Ще се намерим.
— Ще ти пиша и ще ти съобщя новия ни адрес, става ли?
— Добре — съгласи се Джейн.
— Ще изпратя писмото до посолството.