Мона мърмореше, че иска да иде в местния бар, затова, макар да се ненавиждаше за слабостта, Сали излезе и купи алкохол — евтина силна водка, с напразната надежда, че стомахът на Мона няма да я понесе. И не отиде до магазина за алкохол — лесно можеше да си представи какво става с клюките в забутано градче като това. Щяха много да се забавляват с новодошлите — майка и дъщеря, чиято първа работа е била да си купят алкохол в кафяв хартиен плик! Вместо това Сали отиде до супермаркета, побъбри любезно с продавача и после се зае да пазарува може би за първи път в живота си. Неуверено слагаше хранителните стоки в количката и се мъчеше да запомни цените на различните марки. Купи мляко, яйца, сирене и плодове; месото беше скъпо, затова взе спагети и кайма за сос „Болонезе“. Простичко. Понякога бе готвила у дома, харесваше й да го прави като хоби, а и така щеше да е по-евтино, отколкото с готов сос.
Купи също и хляб и някои дребни глезотийки. Изтощението й не бе отминало, но Сали откриваше енергията, която кипеше вътре в нея. По дяволите всички, тя щеше да оцелее. Стъпка по стъпка. Намери малко пари, нае нормално жилище, напълни хладилника. И нямаше да живеят като изпаднали бедняци. Само за няколко долара намери хубави ароматни сапуни, както и цветни ароматизирани листенца. Свещите можеше да вземе и по-нататък — Сали не искаше да рискува майка й да ги събори и да подпали къщата.
На щандовете с намалени стоки тя откри други полезни неща. Няколко цветни репродукции в рамки. Вероятно бяха сладникави, но така поне щяха да имат картини в къщата, вместо чисто бели стени.
Върна се и завари майка си заспала на дивана. Истинско облекчение. Сали набързо разопакова покупките и си взе горещ отпускащ душ. После прибра куфарите и остави бележка на масата. Отиде с колата до близкия „Шоп смарт“, покрай който бяха минали точно преди да влязат в града. Това място бе истински рай за закъсали с парите купувачи. За около час Сали забрави грижите си — обикаляше рафтовете, търсеше изгодни стоки, избираше си яркоцветни и стилни акценти — килимче за пет долара, няколко изкуствени рози от коприна, бял плетен кош за боклук, пухкави кърпи за банята — свръхголеми и с намалена цена.
Когато се върна, Мона още хъркаше. Въпреки че едва движеше краката си, Сали успя да разопакова, да закачи картините по стените, да оправи леглата и да подреди възглавничките, да сложи кърпите и да подреди четките в банята.
Докато свърши с всичко, вече бе станало късно. Обиколи къщата, след като бе пуснала щорите, и на лицето й се изписа мрачна усмивка. За по-малко от седемдесет долара бе успяла да направи това място съвсем нормално на вид. Беше красиво подредено и чисто — съвсем прилично, обикновено жилище.
Истинско постижение. Представи си майка си, която залиташе в хотелските стаи и събаряше пълните пепелници, които камериерките не си бяха направили труда да почистят. Когато се събудеше със силен махмурлук, поне щеше да е в напълно прилична за живеене къща. Не беше онова, с което бяха свикнали, но и съвсем не бе дъното на мизерията.
Съблече се, внимателно навлече пижамата си и се пъхна в леглото, наслаждавайки се на чисто новите чаршафи. На следващия ден я чакаше много работа. Трябваше да върне колата под наем, да купи друга, да се запише в училището, да се свърже с адвоката…
Сали знаеше, че баща й би се гордял с нея. Мъката я докосна с пипалата си, но тя бе прекалено изморена, за да мисли за миналото. С утрото щеше да започне нов, тежък живот, но знаеше, че може да се справи. Потъна в дълбок сън.
— Мамо… — Мразеше начина, по който звучеше гласът й — хленчещ и умолителен. — Нямаш нужда от това.
— Хей. — Мона стисна здраво бутилката водка и отиде до мивката. Залитна, докато пристъпваше, обута с пантофи. — Не ми чети лекции, госпожичке. Не мога да понасям, като започнеш да се правиш на много важна.