Стил. С това разполагаше Сали Ласитър. Именно това държеше настрани онези репортери. Това им помагаше да задържат главите си високо вдигнати дори и сега, когато бяха стигнали дъното на падението си.
А ако имаше нещо, от което Хартфърд да се нуждае, това бе именно стил.
Деветнадесета глава
Стилът я бе спасил да не полудее, бе й дал сили срещу репортерите, а по-късно и срещу гадните хлапета в училището. Стилът й бе помогнал да се бори с пропадането на майка й. Можеше единствено да забави падението й, но поне това бе сторила. Стараеше се, независимо дали й харесва, или не, Мона да е изкъпана и облечена чисто всеки ден. Веднъж седмично, докато майка й зяпаше невиждащо в телевизора, Сали настояваше да й прави маникюр.
Беше твърдо решена да водят приличен живот. Сали Ласитър никога не излизаше от къщи, без да е оправила веждите си, без спирала на миглите и леко червило — поне толкова.
Децата в училище бяха започнали да я приемат. Едно от момчетата, които иначе я бяха тормозили, дори я бе поканило на среща онзи ден. Този път сериозно. И когато тя шеговито бе отклонила предложението му, той не бе успял напълно да прикрие разочарованието в погледа си.
Какво означаваше стилът за нея? Смелост и красота. Блясъкът като оръжие.
Сали се запита дали приятелките й са се опитали да я намерят. Естествено тя съвсем съзнателно се бе скрила. Това също бе въпрос на стил — беше свързано със срама, дълбокия срам, който надничаше изпод ведрата фасада, която Сали представяше пред света. Просто не можеше да понесе мисълта, че Джейн ще разбере колко ограничен е животът й сега или че Хелън — милата и нежна Хелън, която някога бе най-незабележимата от тях, не толкова умна, колкото Джейн и не толкова богата, колкото Сали — може да я съжалява. Тя не бе ги потърсила. Оцеляването, нейното и това на майка й, бе единствената й цел в момента. Разбира се, Сали си казваше, че някой ден, в бъдещето, ще се съберат отново. Всички ще са богати. И трите ще са на върха, както бе по-рано, само че още по-силни.
Защо се отказах от това?, запита се тя. Защо спрях да мисля за него?
Истината бе, че животът в малко градче в Тексас с майка алкохоличка и смаляваща се сметка в банката бе тежък. И Сали нямаше време за мечти. Или за спомени. Всъщност тя съвсем съзнателно бе блокирала напълно мислите си за Джейн и Хелън.
Приятелките й бяха част от едно по-щастливо време. И мислите за него бяха болезнени.
По дяволите. Мога да постигна много повече, каза си Сали и преглътна тежко, за да надвие сълзите, които заплашваха да бликнат. Мога да направя така, че да имам шанс някога да си върна предишното положение. Татко би бил горд, че успявам да се справям някак, но оцеляването не е достатъчно. Трябва ми нещо повече.
И стилът бе начинът, по който Сали можеше да се измъкне.
Тя го притежаваше. Хартфърд се нуждаеше от него.
Сали взе решение. Беше време да си намери работа.
Когато на другата сутрин слезе долу, Мона вече лежеше на дивана пред телевизора и зяпаше сапунен сериал.
— Мамо? Изми ли си лицето? — бодро й викна Сали, докато си приготвяше портокалов сок.
— Да. И си измих зъбите — докладва Мона като малко дете.
— Взе ли си душ?
— По-късно.
— Добре. — Обикновено Сали щеше да спори с нея, но днес нямаше време. Майка й поне бе разбрала, че спазването на основните хигиенни навици е пътят на най-малкото съпротивление. Мона не искаше да се грижи за себе си, но още по-малко й се щеше Сали да се суети край нея в банята. Затова напоследък сама миеше зъбите си и полагаше основни грижи за хигиената си.
Сали я провери. Майка й бе обула любимите си широки ластични джинси и голяма размъкната тениска и бе навлякла домашните си пантофи. Добре, не беше особен моден връх, но поне беше облечена.
Хапна набързо една препечена филийка — винаги внимаваше за фигурата си, и побърза да се качи в стаята си. Щеше да й е нужно малко време. Най-напред изми косата си и я изсуши със сешоара — днес нямаше да хитрува, никаква конска опашка, после подбра внимателно дрехите си.
Трябваше да изглежда секси, но съвсем благоприлично. Съвсем точно знаеше какво й е нужно. Тъмносини тесни джинси, които се пъхаха в ботушите и бяха изключително прилепнали по нея, за да подчертаят съблазнително оформеното й дупе над стройните крака. Следваше снежнобяла риза с три четвърти ръкав, която да изтъкне тънката й талия и наситения й златист тен. Голяма сребърна гривна подчертаваше деликатните й длани и грижливо оформения френски маникюр. И накрая — високи каубойски ботуши на много висок ток, от изкуствена кожа, тъй като не можеше да си позволи естествена.