Скромността не бе от отличителните й черти. Донякъде се радваше, че новината го бе шокирала, защото му бе трудно да не зяпа сексапилното младо тяло, което напираше в тесните риза и джинси. По дяволите, тя можеше да изкуши и статуя. Джон Роджърс се стараеше да не сваля поглед от лицето й.
— Справях се горе-долу — поправи го Сали. — Резултатите от изпитите ми са средни.
— Можеш да идеш в колеж.
— Искам нещо повече от най-обикновен колеж и работа като чиновник в банка — отвърна Сали с откровеност, която го стресна. — Имам други качества. Искам да си намеря работа, а после може би ще започна свой бизнес. Ще се занимавам с онова, в което съм добра.
— И какво е то?
Разкошната като пеперуда красавица насреща му го заслепи с усмивка, от която му бе трудно да си поеме дъх.
— Блясък — отвърна тя. — Стил.
Нямаше какво да отвърне. Сали Ласитър несъмнено бе роден експерт в това отношение.
— И къде ще си намериш работа?
— В салона за красота на Фиск.
Директорът примигна. Е, това бе логично, след като малкият магазин на Илейн Фиск бе единственият салон за красота в градчето. Но той си мислеше, че Сали Ласитър не се разбира особено с младия Лео Фиск; тя бе отблъснала предложенията му и той се забавляваше, като подхвърляше на висок глас мръсни шегички по неин адрес и се смееше с приятелите си винаги когато тя бе достатъчно близо, за да го чуе.
— Желая ти много късмет, млада госпожице. — Сали бе взела решение и той остана с впечатлението, че няма смисъл да я разубеждава. — Ако не се получи, ела при мен. В училището все ще можем да ти предложим някаква работа…
Но не и в моя офис, каза си той. Беше женен от петнадесет години и би искал да запази брака си!
— Благодаря. Късмет и на вас, господин Роджърс. — Тя стисна ръката му и си тръгна, като не остави друго след себе си, освен лек полъх на жасмин.
Джон Роджърс остана да седи на удобния си въртящ се стол и да си мечтае отново да стане на осемнадесет.
— Виж ти — подвикна Лео и подсвирна тихичко. Очите му пробягаха жадно по страхотното тяло на Сали Ласитър. — По дяволите, сладур. Изглеждаш сладка като праскова в тези дрешки. Как си?
Лео не беше от най-интелигентните. Съвсем обикновен младеж, който бе силно засегнат от отказа на дългокраката блондинка от Калифорния — тя трябваше да е също толкова поласкана от предложенията му, колкото и всички останали момичета. И след като бе отказала да играе по свирката му, той се бе постарал да й вгорчи живота. Бедното богато момиченце, така ли? Тя би трябвало направо да го моли да й отнеме девствеността.
Но поне сега бе дошла при него. И то без униформа. Господи. Сали можеше да направи така, че и чифт джинси да изглеждат като излезли от порнофилм.
Приятелчетата му стояха зад него, преметнали раниците с учебници през рамо, мърмореха тихо и зяпаха нахално. Лео се зарадва. Най-готината мацка в училището никога не бе изглеждала толкова секси. Сега щеше да му достави допълнително удоволствие да прави секс с нея, след като всички бяха видели какво първокласно парче е.
— Лео — поздрави го Сали и изправи рамене. — Уреждам си нещата да напусна училище и да започна работа. Надявам се, че ще бъдеш джентълмен и няма да ми попречиш.
— Да ти попреча ли? И защо да го правя?
— Ако искаш да изкараш малко пари, сладурче, мога да измисля много лесен начин — обади се един от наглите му приятелчета. Лео се извърна и го изгледа намръщено.
— Млъкни, Дуейн.
— Невинаги сме се разбирали с теб. Знаеш го.
Гласът й бе мек като разтопено масло, а в начина, по който бе застанала, имаше някаква сила и красота. Започваше да си мисли, че е постъпил глупаво и че може би от нея щеше да стане подходяща приятелка за него, а не само готино парче за една нощ.
— Готов съм да оставим зад нас миналите недоразумения — каза той, докато очите му обхождаха от глава до пети стройното й, апетитно тяло. Само като си представеше как щеше да изглежда в прозрачно боди на „Викториас сикрет“…
Усети как започва да се възбужда, което не бе добра идея в училищния коридор.
— Много благородно от твоя страна, Лео. Защото искам да започна работа в салона за красота на госпожа Фиск.
Не можа да сдържи широката усмивка, която бавно разтегли лицето му. Идеално! Малката хитруша щеше да е по цял ден в магазина на майка му и щеше да му е много задължена. Можеше да накара майка си да я уволни по всяко време.