Салонът прославяше Тексас и модерния стил. Хартфърд никога не бе виждал подобно нещо. По-възрастните дами моментално запълниха часовете за процедури и дъщерите им трябваше да се борят, за да се докопат до място вътре. Сали бе заета от девет до пет всеки ден, а понякога и през уикендите. Беше изтощително, но и вълнуващо. А и със заплатата й можеха да си позволят някои по-луксозни стоки.
След около месец започна да получава и сериозни бакшиши. Вместо да похарчи парите, Сали ги внасяше в банката. Още не бе сигурна накъде е тръгнала, но едно знаеше със сигурност — нямаше да остане тук завинаги.
Илейн Фиск се радваше на славата си и обираше всички лаври. Сали нямаше нищо против, стига да получаваше чека си. А и Илейн й позволяваше да задържи всички бакшиши, което почти удвояваше основната й заплата. Докато основната грижа на Сали бе да поддържа собственичката на салона в отлична форма, Илейн не се оплакваше. Съпругът й започна да прибира печалба от салона още след третия месец, така че и той бе доволен. А докато наблюдаваше как Сали прави чудеса с дамите в малкото градче, Илейн откри дълбоко скритото си себеуважение. Сподели със Сали, че иска да отслабне и тя й състави програма за хранене и ежедневни дълги разходки — нещо, което можеше да прави незабележимо, без да я усетят завистливите й приятелки. Казваше й откъде да си купува вкусни и полезни готови салати. След известно време Илейн започна да облича рокли с по-малък размер, а после и с два размера по-малки…
През първите шест месеца животът на Сали доби установен ред: работеше, внасяше заплатата си в банката, учеше бизнеса в движение. Прекарваше свободното си време у дома и се грижеше за Мона, доколкото можеше. Понякога се чувстваше гузна, че не може да преобрази и майка си така, както променяше Илейн Фиск. Но за да се пребори с депресията и алкохолизма на Мона, Сали трябваше да е с нея през цялото време и се налагаше да направи своя избор. Точно сега „Родео гърл“ й даваше възможност да спести малко пари и й осигуряваше по-добро образование, отколкото можеше да получи в някой треторазреден колеж.
Сали се стараеше да не мисли прекалено напред. Гледаше графикът й да е пълен и банковата й сметка да расте, макар и бавно. Така й беше по-лесно да се справя с всичко.
— Виж я само — каза Лео Фиск.
Поршето му беше паркирано от другата страна на улицата и трима от приятелите му бяха вътре. Бяха свалили гюрука и сега зяпаха как Сали излиза пред магазина и целува по бузата Луси Дрю.
— Коя от двете? Сега Луси е готина — отвърна приятелят му Бари.
— Я, стига. — Лео само изсумтя презрително. Определено не би отказал на Луси Дрю с новата й сладка прическа и вталени дрехи, както и драматично плътните устни, които Сали я бе научила как да подчертава. Но Сали Ласитър бе цяла класа над Луси.
Над всички. Вече от месеци я гледаше как влиза и излиза от магазина на майка му. Първоначалният план бе да се отбие, да се помотае там и да я гледа как върши черната работа, като например да мете пода — представяше си колко ще е секси — да остави Сали да пофлиртува с него, мъчейки се да привлече вниманието му. В крайна сметка, без неговото ходатайство майка му нямаше да я назначи на работа.
Само че не се бе получило така. Още от първия ден Сали бе заобиколена с хора, отначало работниците, а после и клиентите. И беше съвсем очевидно, че тя е главният фактор в „Родео гърл“, независимо какво разправяше майка му пред хората. Лео вече нямаше власт над нея.
Днес бе облякла къса пола, обувки с нисък ток и кремава копринена блуза. Гладките й крака с приятен загар сякаш бяха безкрайни. Светлата й коса бе вързана отзад на ниска опашка, а когато се смееше, в устата й се разкриваха бели зъби.
Всички онези наперени и отчаяно копнеещи за вниманието му ученички, с които се бе забавлявал и беше водил в леглото си, бледнееха пред Сали. И колкото повече се отдалечаваше от него, толкова по-силно я желаеше.
— Да, хубава е — съгласи се Бари.
— Жалко, че не спа с нея, когато имаше възможност — отбеляза Саймън Бернардило.