— Какво, по… О, здрасти, Лео. — Тя отпусна ръка и се дръпна встрани, докато мощната му кола забавяше движението си. — Изплаши ме.
— Здрасти, как си? — Лео Фиск й се усмихваше и я зяпаше с познатия похотлив израз в очите. — Прекалено сладка си, за да газиш калта на път за вкъщи, Сали. Нека те закарам.
— Не е кално — отвърна тя. — Обичам да ходя.
— Знам, но можеш да си починеш днес. Понякога е добре да се поглезиш. Да се прибереш по-рано.
Е, наистина бе необичайно хладно. А и не искаше да е груба с Лео, все пак беше син на Илейн.
— Добре, защо не. — Тя отвори вратата и се качи. — Благодаря.
— Е, Сали — подхвана той, когато отново потеглиха, — ти така и не излезе на среща с мен. Май онова обаждане преди време, с което те похвалих пред майка ми, свърши добра работа, а? Дължиш ми поне една вечеря.
Сали въздъхна. Не че не бе очаквала този момент. Изненадваше се само, че му бе нужно толкова време да стигне дотук.
— Виж, Лео. Ти си много красиво момче. — По дяволите, това никак не му хареса, не беше никакво момче. — Знам, че всички момичета са луди по теб, но аз просто не съм готова за романтична връзка точно сега.
— За какво говориш? Ти си на осемнайсет, сладурче. Напълно законна възраст. Не мога да повярвам, че никога не си имала гадже.
Ами, в известен смисъл беше излизала с момчета още когато беше на четиринадесет-петнадесет. Момчета, които бе срещала в църквата или на спортната площадка, или пък синове на партньорите на баща й. Бяха ходили на кино, бяха разменяли целувки на паркинга. Но нищо повече.
— Излизала съм на срещи — уклончиво отговори тя. — Но истината е, че в момента съм се посветила на работата си. Искам да спестя достатъчно пари, за да си отворя собствен салон.
— Само работа и никакви забавления те превръщат в истински сухар — обяви Лео. Говореше леко завалено и тя осъзна с истински шок, че той е доста пиян.
— Завий наляво тук, Лео — каза тя. Но той пропусна отбивката и профуча през кръстовището.
— О, пропусна нашата улица. Няма значение. — Не искаше да го кара да обръща, посред цялото движение. — Просто спри тук и аз ще повървя пеша.
Той не я погледна; очите му бяха вперени право напред, а кракът му натисна здраво газта.
— Просто спри — тревожно повтори Сали. — И благодаря, че ме докара дотук.
Лео продължи напред.
— Не мисля, че си справедлива с мен, Сали — каза той и в гласа му се появи някаква сладникава нотка, която никак не й хареса. — Мисля, че ми скрои номер. Онзи път, когато дойде при мен в училището, издокарана в онези тесни джинси. Накара ме да повярвам, че ще излезеш с мен. Ако не си ме сваляла, тогава защо се беше гримирала толкова?
Сега се движеха бързо, ужасно бързо. Прекалено. Стрелката показваше сто и трийсет километра в час и колата се тресеше. Светлините на Хартфърд изчезнаха в далечината.
— Моля те, спри — примоли се тя.
— Отговори ми — каза само той.
— Исках да впечатля майка ти колко стилна мога да бъда.
— Е, да. Впечатли мен, скъпа. Остави наистина силно впечатление.
Колата внезапно спря.
— Какво правиш, по дяволите?
— Искаше да спра.
Тя се огледа диво наоколо. Бяха посред пустошта, отляво имаше някакво царевично поле. Изоставен път, никакви други коли.
— Лео, ти си пиян. Ще се върна пеша и ще забравим, че това се е случвало — подхвана Сали. Стараеше се да говори уверено и спокойно, но гласът й пресекваше от страх.
Той се пресегна към нея и едната му ръка потърка гърдите й.
— Хайде, сладурче, ще ти хареса. На всички им харесва.
— Махни се от мен! — викна Сали.
— Не, писна ми. Стига със закачките. Ще получиш каквото си поиска.
Тя отчаяно се помъчи да се откопчи, но той беше силен. Беше дребен за мъж, кльощав, никак не харесваше тялото му. Но един мъж е по-силен от жена, дори и слабият мъж. Сали го разбираше инстинктивно. Уплаши се много.
— Лео, ти не си такъв… Какво ще каже майка ти? Недей, не ме докосвай!
Той ядосано я зашлеви през лицето. Сал и извика от болка и шок. Щеше да й остане синина. Блъсна го силно и се опита да се измъкне от колата.
— Опитваш се да развалиш всичко — изсъска той и изръмжа, — като намесваш и майка ми. Това не е секси. Ти си една надута кучка.
— А ти си грубиян и страхливец — изхлипа Сали. — Ще викам…
В очите му блестеше лудост. Тя направо не можеше да повярва. Познаваше това момче, цяла година бяха ходили заедно на училище.