— Само го направи и ще те убия! — изръмжа той. — И ще те захвърля в онова царевично поле, където ще изгниеш.
Не знаеше дали говори сериозно, или не. Неподправен ужас я прикова на седалката.
— А сега — продължи той и се зае да разкопчава блузата й. — Да махнем това от теб. Да… о, да, определено имаш тяло, сладурче, и аз ще съм ти първият, точно както казах и на момчетата…
Ръката му бе върху нея. Тя бе скована и суха като дъска, но не го беше грижа. Сали изхлипа и извърна глава. Не искаше да умре, затова не каза нищо.
И Лео Фиск я изнасили.
След това я остави пред дома й. Тя мълчеше. Лео бе много весел. Повтаряше й колко е секси, колко е сладка.
— Не се тревожи, пак ще изляза с теб — каза той. — Ще те заведа на кино утре. Какво ще кажеш? Другия път ще е по-добре. Ще се научиш, сладурче, прекалено секси си, това е вроден талант.
Тя слезе от колата и той изчезна със свистене на гуми.
Сали бе виждала по телевизията предавания за жертви на изнасилване. Как жените отиват под душа и започват да се търкат до кръв. Или отиват в полицията и предявяват обвинение.
Сали не направи нито едното, нито другото.
Вместо това, без да обръща внимание на безчувствената фигура на майка си, която хъркаше на горния етаж, тя отиде и измъкна куфарите. После започна бясно да си събира багажа.
В полицията нямаше да й повярват. Нямаше свидетели. Семейството на Фиск бе уважавано. Знаеше го, колкото и да бе ужасно, дълбоко в себе си. А и не искаше това да става публично достояние — да я наобиколят онези лешояди от пресата, с техния похотлив интерес към изнасилването на русата тийнейджърка. Щяха да стигнат и до Мона, пияна и депресирана, все така преживяваща дните си в своя собствен ад.
Щеше да забрави за този скапан град. Сали се махаше. По-рано, отколкото бе очаквала или искала. Но в сметката си имаше трийсет хиляди долара. Можеха да си наемат жилище в Лос Анджелис и можеше да открие собствен магазин. Да си купи бизнес — да започне отначало. Край със слугуването за Илейн. Беше бясна, разгневена до дъното на душата си. Щеше да се върне у дома, по дяволите, да спечели пари и да им покаже на всички. На онези нещастници, които ги бяха изоставили, когато баща й бе починал. На надутите им приятели, които изобщо не се обаждаха. На всички грубияни и на онези омразни лешояди от пресата.
Сали имаше нужда от пари. Ако сега имаше пари, щеше да има и някаква защита. Ако не беше бедна, Лео никога нямаше да се измъкне безнаказано след изнасилването, нямаше да се отнася с нея като с робиня.
Никога повече. Знаеше как да го постигне. Беше истинска „стоманена магнолия“. Най-напред щеше да промени живота и на двете им, отново. После щеше да излекува майка си и да забогатее. И накрая щеше да си отмъсти.
Не само на Лео Фиск. На целия проклет свят.
Двадесет и първа глава
— Не можеш да ме уволниш.
Беше млад, но все пак по-възрастен от Джейн — поне на трийсет. С лъскав костюм на „Армани“, диплома от Принстън и надменно държание, което никак не й харесваше. Освен това я оглеждаше, преценяваше я като жена с едно нахалство, което Джейн не понасяше. Категорично.
— Мога и току-що го направих. Знаеш каква е политиката ни, Майкъл. Нагоре или навън. Магазинът в Сан Диего не привлича достатъчно клиенти и не се развива.
— Има растеж от девет процента. Прочети доклада — надменно заяви той.
— Това е недостатъчно. Магазинът на Сънсет булевард отбелязва между дванайсет и петнайсет процента растеж годишно.
— Там случаят е специален — каза той.
— Разбира се. — Тя се усмихна леко. — Аз бях в ръководството му. А сега служителите са обучени да следват моите принципи. Именно затова аз седя тук в централата, а ти си уволнен.
Той я изгледа втренчено.
— Боже мой, ти си точно такава кучка, каквато те описват.
— А аз чух, че си тормозел сексуално всяка имигрантка, която е постъпвала на работа в Сан Диего.
— Глупости. Докажи го.
— Няма нужда. — Джейн сви рамене. — Разполагам с данните за липсата на постижения от твоя страна. Предлагам и обезщетение за напускането ти, но то няма да бъде на разположение още дълго.
— Какво, по дяволите, знаеш ти? — Той скочи на крака, почервенял от ярост. — Ти си само едно хлапе — не си била в колеж, нямаш магистърска степен. Няколко щастливи удара в Лос Анджелис и изведнъж вече се мислиш за Джак Уелч.