— Време ти е да пораснеш — пренебрежително го посъветва Джейн. — И се махай оттук. Заета съм и нямам време за подобни сцени.
— Тръгвам си. — Той се обърна на вратата и я изгледа с гняв в очите. — Всички знаят защо си тук, госпожице Морган. Ти си най-добрата малка развратница в компанията. Няма съмнение, че спиш с половината директори от борда. И се обзалагам, че си много добра в леглото.
— Служителите от охраната могат да бъдат тук само след трийсет секунди. И си вършат отлично работата — хладно отвърна тя. — Затова, ако държиш на здравето си, ти предлагам да напуснеш сградата. И между другото, обезщетението, за което стана дума, току-що се изпари.
Той само изръмжа насреща й, страните му бяха зачервени от ярост, но излезе.
Тя стана и отиде до прозореца. Кабинетът й бе любимата й част от работата тук; под краката й офис сградата се спускаше надолу и вдясно — извита арка от блестящ мрамор. Небостъргачите на Манхатън пронизваха мъгливата синева, която днес бе изпъстрена с есенни облачета; колите пълзяха като детски играчки по кръстовищата ниско долу, малките жълти таксита се движеха като бръмбарчета, а слънчевите лъчи проблясваха по стъклата им като диамантени искри.
Нейният кабинет. Вицепрезидент, отговарящ за личния състав. И си го бе заслужила, по дяволите.
Опита се да подмине казаното от Майкъл Тирски като брътвеж на един провалил се човек. Но все пак я притесняваше, определено. Чуваше го прекалено често в тази работа. От всеки мъж, а и от половината жени, които се налагаше да уволнява.
Сексиграчка. Проститутка. Празноглава кукла.
Понякога дори подхвърляха имена. Гадаеха с кого точно спи. Родри Евънс? Кармин Гало? Ричи Бенсън?
Струваше им се невъзможно, че тя може да заслужава поста си, че го е получила заради качествата си. Беше прекалено млада. Само на двайсет.
И както Джейн постепенно осъзнаваше, прекалено хубава.
Вбесяваше се. Родри, нейният първи и най-добър учител, беше гей — не че би им го казала, нито пък щеше да удостои някого от тези нещастници с отговор. Беше доказала качествата си в Лос Анджелис. Само за шест месеца бе преобразила тамошния екип, а заедно с това и продуктивността на магазина.
Отначало на госпожа Дохърти не й бе харесало новото положение, но когато парите потекоха в касите, премиите към заплатата й се увеличиха. Не след дълго тя от все сърце препоръчваше Джейн за повишение. Беше невероятно какво се постигаше с малко свежи пари.
А и Джейн съвсем не бе чудовище, както я описваха някои. Под нейно управление всички заслуги се възнаграждаваха. Вярно, че окастряше сухите клони, но това бе повече на ниво мениджъри, отколкото сред работниците. Хората скоро разбираха, че когато Джейн Морган ги наблюдава — а тя винаги наблюдаваше всеки, — нямаше как да се кръшка от работа.
Но ако си съвестен работник, Джейн улесняваше много живота ти. Дори и за най-нисшите нива. Тя нареди да се направи ремонт на столовата, докара нови кафе машини, подобри качеството на храната. Сексуалният тормоз вече не се толерираше. За младежите, които посещаваха колеж, предлагаше дневен стаж в офисите на ръководството, така че смените им в опаковъчния цех да изглеждат малко по-добре, когато ги впишат в биографията си. За работещите майки Джейн направи детска ясла в магазина. За семействата уреди да правят отстъпки в кината на „Юнивърсъл студио“ и в музеите. Имаше схеми за поощрения, награди за служител на месеца, премии, както и по-добра стая за почивка на персонала и меню.
Хората бяха мотивирани. Джейн направи истинска революция в магазина.
Бяха я повишили три пъти и тогава дойде обаждането. Канеха я да иде в Ню Йорк. Предлагаха й да стане вицепрезидент на „Шоп смарт“. Да въведе методите си в цялата страна.
Джейн обмисля офертата, но не много дълго. Веднага обяви за продажба малката си къща в Енсино, дари за благотворителност вещите си и се пренесе в елегантен апартамент с две спални в горната част на Ийст Сайд. Фордът й отдавна се бе превърнал в „Линкълн“, в Манхатън й предложиха личен шофьор.
Джейн се въздържа. Предпочиташе метрото. Беше по-евтино и по-бързо в центъра на града.
Това много се хареса на шефовете й, харесаха и нея самата. Преди да разбере какво става, вече я бяха завели на фотосесия в студио и снимката й се появи в корпоративния сайт на „Шоп смарт“ заедно с кратко описание на трагичната й история.
Искаше й се да възрази, но не го направи. Не беше важно. Щом компанията си вдигаше имиджа, като назначаваше жена на висш пост, толкова по-добре.