Но сега — вече й бе дошло до гуша.
Не заради очевидните причини.
Не защото нейният метод на управление на човешките ресурси акцентираше повече върху ресурсите, отколкото върху човешкия фактор. Тя не понасяше безполезни хора. Заплатата на мениджърите бе петдесет хиляди долара годишно и щом някой от завършилите университет кадри не си вършеше работата, тя разполагаше със списък от чакащи и амбициозни служители направо от магазините, минали през мениджърската програма на компанията и готови да заемат вакантното място.
Не допускаше мързеливи хора, които само заемаха място. Нямаше да рони сълзи за Майкъл. Нека си търси друга работа. Не беше неин проблем.
Не, проблемът на Джейн бе, че вършеше прекалено добре работата си. Успехът й на Сънсет булевард ги бе заслепил. В „Шоп смарт“ искаха още от същата продуктивност. И тъй като първоначалната й цел бе да спечели пари и място в ръководството, не искаше да отказва — цялостната оферта стигаше до почти двеста хиляди долара годишно.
Но нямаше намерение да си пропилява дните в „Личен състав“. Онова, което я интересуваше в „Шоп смарт“, бяха продажбите. Самият магазин. Да, можеше да ръководи екип от служители — голяма работа.
Джейн можеше да прави и други, по-важни неща, по-съществени. Искаше да получи шанс да опита.
Но директорите от борда имаха други идеи. Казваха й, че я харесват там, където е в момента. Защо да развалят работеща формула?
Джейн се взираше отвисоко в Манхатън, без да го вижда. Усещаше опасност. Това бе капан — много комфортен капан за средната класа, но въпреки това опасен. В отдел „Личен състав“ си имаше ограничения. Това бе сфера, доминирана от жени, и като всяка индустрия с преобладаващ женски състав, по-слабо платена. Безопасно място, в което да настаниш свръх амбициозните си кадри, да назначиш някоя жена на висок пост, но не и на място, където има опасност наистина да направи нещо важно.
Джейн искаше да ръководи доставчиците, да контролира търговците, да строи нови магазини, да определя новите рекламни договори. Беше се потрудила да се превърне в бизнес дама, а не в свръх платена детегледачка.
След пет месеца в Ню Йорк вече й бе омръзнало.
Взе решение. Ще отиде при Родри — той заслужаваше този жест на уважение — и ще го помоли за преместване. Маркетингът би бил добро начало. Търговският отдел щеше да е още по-добре. Искаше да се пробва в зареждането със стоки, а ако й откажеха, щеше да напусне.
„Шоп смарт“ следваше определена формула. Много успешна, но не и такава, която позволява творчески подход.
Джейн Морган далеч не бе стигнала до мястото, което искаше да заеме. Вярно, беше се измъкнала от тинята. Вярно, живееше охолно, вероятно доста по-добре, отколкото баща й си бе позволявал някога.
Но искаше много повече и не бе сигурна, че „Шоп смарт“ ще й го даде.
— Ще им предам думите ти. — Родри Евънс въздъхна и избърса очилата си. — Сериозно, Джейн, ти си само на двадесет.
— Възрастта ми не е от значение.
— Разбира се, че е.
— Е, не би трябвало.
— Освен това си прелестна — така казват хетеросексуалните ми приятели.
— И това е без значение. — Джейн си спомни за миг Майкъл Тирски и обидните му думи. Лъскава мацка. Развратница.
— Едно прелестно младо момиче в борда на директорите би предизвикало доста враждебни коментари.
— Трябва да знаеш нещо — каза тя. — По отношение на връзките ми с мъже — тя се изчерви. — Не съм имала такива.
— Никога?
— Не.
Какви възможности бе имала? Работеше по дванайсет-осемнайсет часа на ден, правеше каквото е нужно, за да изпълни безупречно задачите си. Понякога си мислеше, че една монахиня има по-големи шансове да се омъжи, отколкото тя.
— Разбирам — каза Евънс. Той самият се бе сблъсквал с достатъчно предубеждения и сега й съчувстваше; тя беше истински гений, това беше несъмнено, и младо момиче, което ужасно бързаше да се издигне високо.
Много харесваше Джейн Морган. Тя бе забележителна жена и Евънс й се възхищаваше.
При все това, той си оставаше служител на „Шоп смарт“, а тя бе най-ценна там, където я бяха назначили.
— Никой няма да оспори качествата ти в „Личен състав“ — обади се той.
— Родри. — Джейн разпери ръце, с което отново едновременно го развесели и впечатли. Определено бе много интересна млада дама. — Много по-добра съм. Дойдох в тази компания, за да изуча бизнеса, а не да се превърна в прехвалена важна дама в костюм, която отговаря за местата за паркиране и изглежда представително на пикниците на компанията. Знам всичко за пикниците на „Шоп смарт“. Аз ги измислих.