— Да. От Съсекс. Родителите му притежават земи край морето. Някакво градче на име Рай.
— Познавам Рай — каза Джейн. Отпи голяма глътка сок от нар, за да прикрие смущението си. Мигновено си бе пожелала да се срещне с този човек. Може би беше съдба. Но липсата на интерес определено бе изчезнала.
— Завършил е колежа „Итън“. Няма титла, но е много богат. Сега е в града и възнамерява да си купи място в Хемптънс. Иска да си построи собствена къща върху земята. Наскоро е скъсал с някакво момиче, дъщеря на някой си лорд. Срещнах го на едно парти снощи и иска да се запознае с теб.
Отговорът й го изненада.
— Добре, би било чудесно — каза Джейн. — Дай му личния ми номер. Знаеш ли дали е свободен довечера?
— Не знам…
— Защото аз съм свободна. Ако не, тогава утре. — Усмихна се топло на приятеля си. — Благодаря ти, Родри, звучи интересно.
Развеселен, Родри изгълта останалото в чашата си шампанско. Най-сетне, значи бе успял да разреши загадката. Тя имаше нужда от мъж от нейната културна среда. Той самият бе роден в Щатите, родителите му бяха дошли от Уелс, но никога не бе изпитвал желание да се върне в старата си родина. Джейн, от своя страна, бе прекарала детството си в Обединеното кралство и явно за това копнееше.
Изглежда се оживи по време на обяда, беше весела, бъбреше, шегуваше се. Каква промяна, мислеше си той. Не можеше да повярва. Веднага щом тя плати сметката и скочи в таксито, Родри Евънс се обади на новото си протеже да му сподели добрата новина.
Това оправи настроението му до края на деня. Младата жена го бе запленила още в първия ден, когато я бе срещнал, толкова бе смела и силна. Много би се радвал тя да успее и в любовта, както и в кариерата. Защото без нея какво друго имаше смисъл?
За Джейн денят мина като насън.
Джуд щеше да мине да я вземе в осем и да я заведе на концерт. Колко романтично. „Карнеги Хол“, вечеря на свещи; гласът му по телефона бе прозвучал много светски и като на истински джентълмен. Това я изпълни с енергия; беше заинтригувана и нетърпелива.
Асистентката й бе останала със зяпнала уста, когато Джейн най-необичайно бе хукнала към вкъщи в края на деня. Обикновено работеха поне до шест и половина, но днес Джейн имаше по-приятно занимание.
Облече се с изключително внимание: любимата й рокля на „Азедин Алая“, черна и прилепнала, широки ленти от прецизно скроена черна коприна, обвиваща тялото й, стигаща точно до коляното; обувки на висок ток на „Маноло Бланик“ с катарами от шлифован кристал; чорапи на „Уолфорд“ и уханието на „Ерме 24 Рю Фобур“. Преди това бе минала през фризьорския салон, където бяха изсушили косата й, която сега се спускаше мека и красива до раменете й. Бе избрала дръзко тъмновиолетово червило и въгленовочерна очна линия в комбинация с изумрудени сенки на клепачите. Силно драматичен вид. Дръзко решение, но отражението й в огледалото я уверяваше без никакво съмнение, че е успяла да постигне невероятен ефект. Сред всички еднообразно облечени в минималистичен стил девойки Джейн щеше да прилича на ярка пеперуда, на прелестен екземпляр от вида „Виолетов император“.
Завърши тоалета си с часовник бижу — тънка златна гривна от „Картие“, инкрустирана с диаманти — подарък, който си бе направила сама с последния бонус към заплатата си.
Джейн крачеше напред-назад в апартамента си, опитвайки се да овладее вълнението. Казваше си, че трябва да се успокои. Той можеше да се окаже грозен или нисък, или пък прекалено кльощав, или дебел като кит.
Но нямаше полза. Джуд й се бе сторил толкова различен по телефона, с култивиран и овладян глас, без всякакво напрежение в тона. Толкова културен… На светлинни години от инвестиционните банкери, които винаги оставяха у нея впечатлението, че искат да си проверят съобщенията в телефона.
Цели части от нея, които с години бяха потиснати, сега бяха започнали да се пробуждат, мислеше си Джейн, и това й харесваше. Поне искаше да го види. А това бе нещо различно.
На вратата се позвъни и тя хукна да отвори.
Той стоеше на прага с голям и много скъп на вид букет от рози — тъмночервени и аранжирани с диви клонки и лъскава зеленина. Беше висок, със светлокестенява коса, светлокафяви очи и доста симпатично лице, облечен в стилен костюм, който изглеждаше леко омачкан.
Джейн усети как стомахът й се свива от вълнение, когато Джуд небрежно я огледа от глава до пети. Изведнъж горещо й се прииска той да одобри вида й.
— Мили боже — каза той. — Ти сигурно си най-красивото момиче, което някога съм виждал.