— … и това е правилният отговор — каза Джейн и двамата се засмяха.
Беше абсолютно уверен в себе си. Отговаряше на всички изисквания. Държеше отворени вратите на колите, вървеше от външната страна на тротоара, предложи й ръка, докато се качваха по стълбите на „Карнеги Хол“ към ложата, която бе наел. Джейн седеше запленена по време на вечерята и едва успяваше да сложи нещо в устата си заради пеперудите, които сякаш пърхаха в стомаха й, докато той й разказваше за себе си — за интересите на родителите си в областта на земите и недвижимите имоти, за собственото си желание да направи „нещо в историята на изкуството“. Джуд още търсеше себе си и не искаше да работи. Каза й, че няма никакво желание да се включи в лудешкото надбягване на работещите хора, и Джейн му завидя; стори й се невероятно, че някой може да е толкова незаангажиран и откъснат от всичко.
— Но ти искаш да си купиш земя в Хемптънс, нали?
Щеше да му струва цяло състояние. Прилична къща бе поне няколко милиона. Тя определено не можеше да си я позволи.
— Имам попечителски фонд. — Той сви рамене. — Знаеш ли, идеята, че непременно трябва да прекараме живота си, превивайки гръб от сутрин до вечер, е относително нова. Чела ли си нещо от Джейн Остин?
— Разбира се, всичко.
— Е, Дарси никога не се е потил в някакъв офис, нали? Нито пък Елизабет. Тогава защо аз да го правя, след като не ми се налага?
— Мисля, че това е чудесно — каза Джейн, леко омагьосана.
Господи. Колко беше красив — и със светски маниери. Толкова очарователен, толкова самоуверен! Вероятно й напомняше малко за баща й — имаше нещо от самообладанието на Томас Морган. Но това, естествено, бе истинска среща. А и Джуд изглеждаше заинтригуван от нея.
— Утре е събота — напомни й той. — Би могла да дойдеш с мен в Хемптънс. Ще огледам няколко къщи. Можеш да разгледаш Мартас Винярд и да ми помогнеш да избера.
Тя му се усмихна щастливо и се запита дали това не е любовта; цялата й душа бе окъпана в слънчева светлина. Джуд Ферърс я заслепяваше. Тя за миг си спомни за Сали, която бе изчезнала и повече не се бе обадила. Точно така я караше да се чувства Джуд — златно момиче като Сали Ласитър.
— Какво ще кажеш? — каза Джейн. Завъртя се пред него.
Джуд огледа роклята. Много хубава — наистина много хубава рокля. Тъмната й коса падаше на отлично оформени лъскави къдри чак до раменете. Повече приличаше на модел, отколкото на бизнес дама. Джуд усети сладостна тръпка в слабините си и си представи как всеки мъж в ресторанта го гледа със завист.
Трябваше да спи с нея. Изобщо не бе такава, каквато му я бяха описали — лед и пламък, много независима. Джейн Морган изгаряше от желание да му угоди, беше оживена, леко кокетна.
Той бе срещал такива момичета и преди естествено, но обикновено бяха още в училище. Момичета от последните класове. Влюбени в него.
Все едно. Сляпото увлечение също го устройваше.
Джуд бе разглезен. Знаеше го и това не го притесняваше никак. Животът можеше да е толкова отегчителен, когато имаш всичко, което искаш. Да си намираш забавления всеки ден, си беше работа на пълен работен ден. Преследването на новото момиче с лек американски акцент, който не подозираше, че има, си беше забавно. Малко разнообразие след всички онези девойки от висшето общество и супер скъпите проститутки. Истинска нюйоркчанка с кариера.
Бегло съзнаваше, че професионалният живот на Джейн Морган е изключително впечатляващ. Беше по-млада от него, получаваше шестцифрена заплата и беше легенда в индустрията си. Толкова по-зле за нея, помисли си той, пронизан от остра ненавист. Той, естествено, бе наследил парите си. Джуд имаше непоносимост към работата, която бе започнала да се проявява в „Итън“, и Джейн Морган, амбициозна жена и изгряваща звезда, бе живо порицание за него.
Мислеше за нея със смесица от похот, завист и покровителственост. Сексапилна малка мъжемелачка. Е, нямам търпение да захапе и мен, помисли си той и се ухили на собствената си шега.
Джуд бе особено доволен, че амбициозната бизнес дама с дизайнерски тоалет и високи токчета направо се бе разтопила от удоволствие, когато й се бе обадил. Това ласкаеше контешката му суета. Тя беше достатъчно увлечена и искаше да му се хареса и той определено щеше да й даде този шанс. Малко ласкателства, малко старомодни аристократични маниери от добрата стара Англия и тя бе готова да падне в краката му.
Естествено, Джейн не би могла да храни някакви илюзии, че той би могъл да се ожени за нея, нали? Неговата бъдеща съпруга щеше да е англичанка, истинска при това. Нямаше да е жена, която е свързан със скандал в миналото си и е глупаво амбициозна в кариерата си. Трябваше му момиче, което да е негово подобие — елегантно и изискано, съвършено.