Дълбоко в себе си не можеше да разбере защо жена като Джейн би го харесала. Джуд Ферърс разбираше, подсъзнателно може би, че е безполезен и разхайтен богаташ. Това бе една от причините да не се опитва да мисли прекалено сериозно. Желаеше Джейн и я ненавиждаше. А беше толкова лесно да си играе с нея.
— Изглеждаш фантастично — лаконично отсече той. — Сериозно, би могла да заслепиш, когото си пожелаеш.
Въпреки ироничното потрепване на устните му, това бе самата истина.
Тялото му реагираше първосигнално на вида й и той реши, че трябва да я има. Скоро.
На другия ден тя предпочете небрежно-елегантния стил, колкото е възможно по-близо до английските разбирания: вталени кадифени панталони, зелени гумени ботуши и прилепнала младежка кашмирена блузка; беше с пусната коса, дневен грим в естествени тонове и колие от морски мидички.
— Изглеждаш много апетитно — каза той и дръзко я целуна по бузата. А след това, тъй като тя му отговори, я целуна леко и по устните.
Джейн се изчерви и се усмихна; искаше той да я желае. И почти не бе спала, тръпнеща от очакване да се появи. Едно напълно ново преживяване за ледената девица.
Отидоха с хеликоптер до Хемптънс и Джуд я разведе наоколо: модерна и бляскава къща на брега на океана; симпатична къща с бяла дървена ламперия и четири спални, която бе стара по американските стандарти; къща от червени тухли във викториански стил в центъра на града. Джейн хареса всички. Всяка струваше по два милиона долара. Тя му завидя за лесния път през живота и си пожела същото и за себе си. Джуд я заведе на обяд в един миден ресторант във Винярд, където пийнаха прекрасно младо италианско вино и хапнаха пържени раци с меки черупки, цели, с добавка от червени боровинки и лимонов крем, а после завършиха с чаша еспресо и вишни в натурален шоколад.
Джейн не си спомняше кога за последно се е наслаждавала така на храната. Седеше и слушаше като омагьосана, докато Джуд й разказваше за Рай — величествен средновековен град, който — спомни си тя сега — бе пълен с исторически сгради от времето на кралица Ан, Тюдорите и дори по-рано, както и за равните поля и хълмисти равнини на Съсекс. И тя започна да си мечтае какво можеше да се случи. Ако той я хареса… ами ако тя се откаже от работата си, ами ако се омъжи и създаде семейство?
Джейн внимаваше да не яде прекалено много. Той й разказа за бившите си приятелки, за моделите, с които бе излизал. Това бе намек, че харесва слаби момичета. Говореше й за светските партита на висшето общество, които посещаваше, за светския сезон в Лондон, за големите събития в Париж и Ню Йорк.
Заяви, че няма намерение да купува нищо за момента. Джейн се възхити замечтано на къщата с бяла дървена ламперия, но погледът на Джуд се замъгли. След няколко минути той я прекъсна.
— В центъра на града е Старата моряшка гостилница. Имат свободен апартамент — проверих. Утре е неделя, не се налага да ходиш на работа, нали?
Джейн поклати глава.
— Реших, че можем да поостанем. Да си откраднем една нощ тук. Като младоженци на меден месец.
Тя кимна отсечено. Гърлото й беше пресъхнало. Той я поведе към хотела, който въпреки името си бе много модерен и елегантен, и я качи в обещания апартамент, който бе голям почти колкото жилището на Джейн.
— Още откакто те видях в онази прилепнала малка рокля, ми се иска да те разопаковам, толкова си бляскава и мамеща — като коледен подарък.
Още откакто ли? Та това бе едва предната вечер. Но Джейн не се интересуваше от нищо. Кимна, едновременно нетърпелива и уплашена.
— Ммм, сладурче, имаш страхотни крака — каза той. — Дълги като на кобилка. Да видим какво криеш тук горе.
И той ловко разкопча панталона й, като едновременно свали и ризата си, а после я дръпна полугола към леглото.
Двадесет и трета глава
— Девствена.
След това се усмихваше, сякаш е спечелил награда. Бе се подпрял на лакът и се взираше в нея с някакво собственическо изражение.
— Не мога да повярвам, че наистина си била девствена.
— Всеки трябва да започне отнякъде — пошегува се Джейн, макар да се опасяваше, че това звучи глупаво.
— Но ти си на двайсет. Мислех, че девиците, които са прехвърлили тийнейджърските години, са само мит. Като еднорозите. — Той прокара длан по бедрото й и докосна засъхналата кръв, която бе там. — Можеш да си моят малък еднорог.