— Ще си взема душ — каза Джейн, почувствала се евтина и засрамена.
— Как беше? — Той се прозя. — Каквото очакваше ли?
— Фантастично — излъга тя. Всъщност беше суха и напрегната, той бе започнал прекалено скоро. Но затова винеше себе си — не му беше казала, че е девствена…
— Е, скоро ще те обуча и ще станеш истински експерт. — Той се претърколи в леглото. — След секс винаги ми се доспива… Ще дремна, а после може пак да го направим. После добави, сякаш между другото: — Най-добре да започнеш да вземаш хапчета, скъпа, не бихме искали усложнения. Ужасно ги мразя, а ти?
— О… разбира се — обади се Джейн.
Тя отиде под душа; той вече бе затворил очи.
Остана дълго в банята, покри цялото си тяло с уханен гел и изтърка здраво срамната кръв от краката си. Струваше й се, че светът би трябвало да е по-различен сега, че небето би трябвало да е с променен цвят. Но не беше така; всичко бе съвсем нормално.
Освен Джуд, с надежда си помисли тя. Първият мъж, към когото изпитваше нещо. Той бе отнел девствеността й и това я радваше. Докато се сушеше и обличаше, Джейн погледна крадешком към него, излегнат в леглото. Толкова беше красив… чаровен. Родри й бе казал, че всички жени му се нахвърлят. Нищо чудно, каза си тя, но той е мой!
Чувството бе прекрасно.
Когато се събуди, Джуд предложи все пак да си тръгнат.
— Никой не обича да носи едни и същи дрехи два дни подред. Ще те взема утре за късна закуска.
— Добре — съгласи се Джейн с готовност. Бе очаквала да прекарат нощта заедно, но и следващата сутрин бе добър вариант.
Остави я пред вратата на дома й и леко я потупа по дупето, а Джейн се извърна и го целуна — дълбоко и страстно. Но Джуд само се засмя и каза:
— Много си забавна.
Това не й хареса. Беше се случило нещо много важно — вярно, излизаха само от два дни, но все пак той би трябвало да усеща привличането между тях, да усеща колко идеално си подхождат, нали така?
Легна си сама в собственото си легло и не особено щастлива. Но се опита да потисне съмненията си. В крайна сметка отлично знаеше колко е хубава. Мъжете непрекъснато се мъчеха и не успяваха да я впечатлят. Джуд със сигурност щеше да осъзнае какъв късметлия е… нали?
Той се обади рано на другата сутрин, а после мина да я вземе в единайсет. Мястото за късна закуска бе претъпкано и много изискано и Джейн нервно побутваше вафлите с ягоди, докато Джуд омете своя бекон с яйца и изпи голяма чаша кафе с аромат на канела.
— Значи след това ще отидем до моя хотел — предложи той, докато небрежно оставяше на масата стодоларова банкнота. — Да изразходваме калориите от храната, ако искаш. А по-късно вечерта… бихме могли да идем на представянето на онази нова книга в „Метрополитън“ и после да се върнем за още?
— Идеално — съгласи се Джейн щастлива и успокоена.
Той още я харесваше. Още се интересуваше от нея. Не беше само секс за една нощ. Вярно, имаше някаква резервираност у него, но това само го правеше по-секси, по-вълнуващ. За първи път тя тичаше след някого. И всеки път, когато той я погледнеше, всеки път, когато й направеше комплимент с английското си произношение, Джейн потръпваше от удоволствие.
Сексът все така не беше нещо особено, но това беше без значение. Тя го следваше с лекота. Това бе цената, която плащаше за това, че е близка с толкова чаровен мъж. А и именно в това се състоеше една връзка…
През следващата седмица, в работата тя просто се носеше в облаците, едва-едва успяваше да свърши нещо. Мислеше за Джуд, чакаше да й се обади. Срещаха се в необичайни часове — посред нощ, често за обяд, а понякога тя се измъкваше от съвещания в три или четири часа следобед. Никой не се оплакваше. Джейн бе незаменима. Носеха се клюки за това колко е отнесена и разсеяна и тя знаеше, че всички виждат, че е влюбена. И какво от това? Знаеше си, че някой ден щеше да им съобщи за годежа си…
А после той звънна и светът й се срина.
— Скъпа. — Същият мек и познат глас в края на работния ден. Обичаше да го чува. — Трябва да дойдеш в хотела.
Джейн погледна часовника си — пет без петнадесет. Чудесно.
— Тръгвам веднага — каза тя и грабна чантата си. После затвори слушалката. Джуд трябваше само да звънне и тя хукваше.
— Така. — Той се търколи встрани от нея, протегна се за малко и после скочи от леглото. Джейн дръпна чаршафа и загърна раменете си; когато Джуд се отдръпнеше — а той не обичаше да се сгушват заедно, — винаги се чувстваше ужасно гола. — Ще ми липсваш — каза той, грабна халата си и го наметна небрежно.