Не гледаше към нея. Джейн бе много интелигентна. Усети малките косъмчета да настръхват по ръцете й и също скочи от леглото, посягайки към дрехите си.
— Да ти липсвам ли? Заминаваш ли някъде?
— Ами, лятото свърши — спокойно отвърна той. — Време е да се прибирам у дома.
— Мислех, че ще останеш тук — тревожно промълви Джейн. — В Англия ли се връщаш? Сега имам много важен проект, сменяме персонала в Аризона. Не мога да си взема отпуск.
Джуд въздъхна и се пресегна към масата, където лежеше отворен пакет „Марлборо лайтс“. Очите му я избягваха и той се загледа през прозореца.
— Отпуск ли? За да дойдеш да се видим? Не мисля, че това е добра идея, скъпа.
Тя потрепери.
— Какво искаш да кажеш?
— О, хайде, не прави драми. — Започна да крачи из стаята и после заговори бързо, сякаш искаше да разтовари душата си. — Аз се връщам у дома — ти оставаш тук. Това беше летен романс, чудесен, докато трае, но не мисля, че имаме бъдеще. Не и в дългосрочен план. Ти имаш своята кариера…
Джейн бе скована от сляп ужас. Той я напускаше, изоставяше я.
— Има ли друга? — прошепна тя.
— Да — отвърна Джуд жестоко. — Всъщност не само една. Просто не искам да се обвързвам. Ти си красива, мила, но просто си прекалено… зависима.
Джейн вкочанено навлече бельото и сутиена си и посегна към полата си.
— А и нямаме много общо помежду си. Всъщност — каза той, докато отиваше към банята — има някаква скандална история, нали? Баща ти… ами, не би било редно. Не и в Англия, във всеки случай. Не и след онова, което е направил. Сигурен съм, че го разбираш, Джейн. За теб е по-добре да останеш тук, с някой американец — някой, който няма да задава прекалено неудобни въпроси…
Ръцете й трепереха, докато закопчаваше ризата си. Джейн се бореше, но шокът и загубата… срамът… Това бе отхвърляне, пълно унижение…
Той се отправи към банята, като старателно не я поглеждаше, после тя го чу да пуска душа.
Джейн се облече възможно най-бързо, сърцето й биеше ускорено, а мислите й препускаха бясно. Нямали нищо общо… била зависима… по-добре тук… баща й…
Изоставена. Отново. Нима това бе съдбата й? Най-напред баща й, после и Сали и Хелън, единствените истински приятелки, които някога бе имала? Родри беше страхотен, а и с някои от момичетата в „Човешки ресурси“ се разбираше добре, но тези връзки изобщо не можеха да се сравняват с отношенията й с двете й най-добри приятелки. А те бяха потънали вдън земя — в Тексас, в Египет, и никога повече нямаше да ги види. Всичките й усилия да ги открие се оказваха напразни.
Всъщност, докато стоеше унизена в безличната хотелска стая на Джуд, болката от загубата на двете момичета изгаряше Джейн по-силно, отколкото случилото се преди малко. Вероятно защото, за разлика от баща й, Сали и Хелън наистина я бяха обичали. За миг си спомни тъмнокосата Хелън, която надничаше през прозореца на колата на Сали и я викаше да потеглят за преобразяването й…
Тези две момичета бяха единственото истинско семейство, което Джейн някога бе имала. А всеки се нуждаеше от семейство.
Още докато сълзите се стичаха по бузите й, Джейн внезапно, в изблик на просветление, разбра всичко. Защо бе толкова силно привлечена, защо се бе хвърлила към него, защо го бе желала отчаяно, макар сексът да не струваше и разговорите им да бяха сковани…
Баща й. Джуд беше англичанин. По някакъв странен начин й бе напомнял за Томас и я бе пожелал. Бе й правил комплименти, прекарвал бе времето си с нея, обсипвал я бе с внимание…
Тя се бе опитала да се добере до любовта, която никога не бе получила — романтично внимание от страна на любим човек вместо бащината любов, която Томас Морган не й бе дал.
Ами другите? Американците, с които би трябвало да си пасне? Никой не бе имал и най-малък шанс. Никой не би могъл да замести фигурата на бащата, никой не би могъл да изличи болката й…
Тя се постара да събере силите си, притиснала ръка до сърцето си, докато гледаше към Сентръл парк, където листата на дърветата тъкмо започваха да почервеняват и кафенеят. Всичко бе толкова ясно, откровено до болка.
Джуд бе нищожество. Бе загубила девствеността си за нищо.
Вече спокойна, Джейн се пресегна за палтото си. Край, никога повече! Всичко бе приключило. Тя щеше да продължи напред, да преуспее и да спечели въпреки всичко, което Томас Морган й бе причинил. Ако любовта дойдеше при нея, добре. Но Джейн Морган нямаше да хукне да я търси. И нямаше да използва романтичните увлечения като лек за раната от детството й.