Дрехите на Джуд и куфарът му лежаха на леглото. Джейн погледна през прозореца; ниско долу имаше тераса. Джейн спокойно изхвърли всички вещи на Джуд през прозореца — куфарът бе тежък, но успя да метне и него, — а после излезе от апартамента и остави вратата широко отворена.
Докато се прибираше, тя се опита да направи равносметка, да осъзнае чувствата си. Да, чувстваше се донякъде глупаво. Но също и доста облекчена. Сякаш сега виждаше ясно, осъзнаваше проблема. Джейн беше почти благодарна на Джуд — надут нехранимайко с попечителски фонд, който нямаше друга цел в живота си, освен секс и светски развлечения; при това дори не го биваше в секса. Но неговото безчувствено предателство най-накрая бе отворило очите й.
В крайна сметка, казваше си тя, така бе по-евтино от психотерапия.
Натисна копчето да свали прозореца и остави хладния и свеж въздух да влезе в таксито. Беше освежаващ и ободряващ. Началото на есента в Ню Йорк.
Ваканцията бе свършила. Време за работа.
Когато се върна в апартамента си, Джейн забеляза мигането на телефонния секретар. Натисна копчето.
„Проклета долна кучка!“ Тя се засмя. „Сега трябва да викам тъпите камериерки, те може и да се разприказват. Това може да стигне до клюкарските рубрики на вестниците… Ще стана за посмешище…“
Натисна бутона за изтриване на съобщенията, отиде до хладилника, не обърна внимание на пожълтялата целина и останките от китайска храна в кутиите и посегна направо към бутилката шампанско. Джейн си наля в една чаша бавно, а после отпи, докато обмисляше сериозно положението си.
Имаше нужда от промяна. Край с връзката — това вече бе сторено. Край и с работата й. Вече не искаше да стои в „Човешки ресурси“. Можеше да си живее комфортно на този пост, но нищо повече.
Джейн искаше да притежава бизнеса. Искаше хеликоптерът да е неин, искаше собствена къща в Хемптънс. Някога бе видяла надпис в един магазин за един долар — „Само силният човек може да устои на удобството“.
Много вярно. Беше започнала да става мързелива. Позицията на мениджър от средно ниво не беше целта й. Нека я повишат в член на борда, да й дадат да ръководи отдел в компанията и акции в бизнеса. А после щеше да се качи на самолета и да се върне в Лос Анджелис. Изведнъж я обзе силно желание да си върне част от онова, което бе изгубила. Да намери Сали Ласитър, дори и ако бе изчезнала някъде; да открие Хелън, дори и ако тя бе заобиколена от бебета в някое предградие на Кайро. Сега вече имаше частни детективи, които бяха по-способни и от агенти на ФБР. Това беше Америка. Парите отваряха всички врати.
Да. Когато алкохолът я ободри и отпусна, Джейн се усмихна. Време беше да сложи картите на масата. Тя щеше да играе срещу „Шоп смарт“ и не възнамеряваше да отстъпи първа.
Двадесет и четвърта глава
Първото им пътуване до Америка бе голям успех.
Баща й и майка й ги посрещнаха на летището; прегръщаха я разплакани и бяха толкова явно щастливи да я видят, че Хайя можеше да прости самодоволния израз в очите на баба. Той тържествуваше, защото тя бе с традиционно облекло и говореше арабски и съвсем очевидно бе влюбена в Ахмед.
— Бях прав — не спираше да повтаря той, докато се връщаха от летището. — Виждаш ли, скъпа? Прав бях. Наистина знаем най-добре.
Хайя щеше да избухне, но Ахмед, който седеше до нея на задната седалка, стискаше лекичко ръката й, докато в очите му играеше весело пламъче. А после той се зае да изписва с пръст буквата „А“, много бавно, ниско долу върху гърба й. „А“ за Ахмед. Казваше й, че е негова. Това я възбуди и яростта й се изпари.
Ахмед, който сега не се притесняваше за надвисналия над главата му уреден брак, гледаше Лос Анджелис с нови очи. С очите на Хайя. Вярно, беше показен, много западен и вулгарен в много отношения град, но беше и вълнуващ, голям и богат. Ентусиазмът на жена му бе заразителен. Обожаваше това й качество — тя превръщаше живота в приключение.
А и тъстът му бе удържал на думата си. Имаше уговорени срещи в „Ниймън Маркъс“, в „Сакс“ и в хотел „Бевърли Хилс“. И на трите места се съгласиха да купят по един-два килима; Ахмед бе донесъл някои от най-хубавите в колекцията си. Преди да изтече месеца, той вече разполагаше с малък кръг заинтригувани клиенти.